Ти бе моят свят

Тя беше пламък, тя бе пожар, тя бе кислород, от който се нуждаех, за да продължавам да живея.

Искам устните ни отново да срещнат, в онзи сладък миг и просто да се разтопим един в друг, както преди!

Дъждът барабани по ламаринения покрив, докато аз отново ни виждам в моята стая хванати за ръце на мекото легло.

Кажи, че ще си моя, кажи го, докато все още сме обвити в одеждите на любовта!

Луд, побъркан, но поне при теб! Сърцето ми в златна клетка е затворено и чака. Чака своето момиче, своята звезда, погазваща пътя и озаряваща черното небе.

Тя стои до прозореца ми обагрена в цветовете на дъгата, докато лъчите на слънцето прозират и шарят форми по нея.

Тя бе моето момиче,моят блян,но мечтите не винаги се сбъдват.

С очи сини като утринното небе и дълбоки като водопади, аз всеки ден се губя в тях, докато накрая ти не се изгуби.

Остави ме сам да търся изход, без посока и без път. А ти отлетя със своите ангелски крила и ме прокълна да се скитам изгубен.

Просто кажи, че някой ден, дори в съня, ти отново ще си моя.

И отново ще се чува весел смях, отново ще виждам широката усмивка, отново ще вкусвам онези сладки устни и докосвам онези нежни ръце.....

Просто бъди моя, макар и не сега, макар и не тук, макар и не в нашата малка вселена, където всичките ни проблеми изчезват. Просто искам да знам, че си тук. Че не си просто болка, че си истинска.

Че те има! Защото докато те има и аз съм тук. Тук съм, за да те чакам и да треперя, когато ме погледнеш.

И изпълнени с обич, ние политаме, защото този свят не е за нас! Защото аз обичах твърде дълго и чаках прекалено много.
Защото любовта те заслепява
Защото тя просто е такава
И когато най- накрая се усетиш, вече няма смисъл..
Вече си погубен!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не знам като какво да определя това. Приемете го като някакво малко стихотворение.
Та не мога да кажа, че има някакъв смисъл в написаното, но ако ви хареса може да оставите коментар. Благодаря!😆😆😆