Нещо като поема

34 5 3
                                    

Когато, те видях за 1ви път си казах : Ще станем приятели!
Но после осъзнах едно...
Нараняваш без да мислиш,
обиждаш без да знаеш,
Слушаш без да чуваш, и
гледаш без да виждаш,
Не се учудвай ако не казвам нищо. Това е ,защото съм наранена, защото нечий чужд нож е в моя гръб и защото не искам накрая все аз да съм виновната за всички твои грешки....

Моята шантава бъркотияWhere stories live. Discover now