Daddy Joonie търси кенсър ;)

Къде е тоз Дадди Джуни бе?

*крещи на бебето Чонгкук, защото е изял прекалено много моркови и сега има диария и смени прекалено много панперси* ОФ, АБЕ ДЖИНЕ, НЕ ТИ ЛИ КАЗАХ ДА НЕ МУ ДАВАШ МОРКОВИ??

Защо да не му давам? Виж колко сладък син имаме! Как да не му устоя на сладката заешка усмивка?

Защото така! Тези пари ги изкарвам аз като пиша глупави рап песни! Не ми харчи парите за моркови...

Ти ли ми го казваш да не правя глупости? Какво стана с книжката ти в уатпад? Така като гледам отдавна не си сядал да я пишеш, дори си загуби розовото моливче, което ти подарих!

*удря се по челото точно както онова мече с "SOMBADI TACH MA SPAGET" и веднага обикаля цялата къща, за да намери розовото си моливче. Търсеше го 3 минути и най-накрая се отказа, щот му писна. Примири се и седна на любимия си фотьойл, взе стария си тефтер, който беше облян в кафе и кетчуп*

Здравейте, мои прекрасни бананови пити.

Не съм умрял, нито съм се спукал от завист заради шоколадовите плочки на Джимин :(

Знам, знам, всички ме питахте къде се погубих...но в живота на вашето Дадди станаха много неща и си даде почивка от уатпад.

А и все пак вашият дадди е много заета личност! Имам деца да гледам, рап да пиша, веднъж в месеца да се изкъпя. Понякога два, ако мириша много. Да гледам глупави корейски драми и да плача по тях :'( !!!

Но нека Дадди Джуни да върви по същество. Не знам дали тази книжка ще бъде продължена. Кенсърът намаля драстично и вече не е толкова канцерогенен. Не мисля, че има с какво да ви забавлявам вече :(

Не знам дали това е официално сбогом или не, все пак този профил бе създаден на шега, както и книжката, но това нещо се хареса и реално все още имам някаква връзка с него и не мога да го оставя така. Понеже наистина мразя да започна нещо и да не го завърша...а и мразя да изхвърлям неща в коша, така да се изразя. Просто като създада някаква връзка между мен и ако ще и някакъв химикал дори...ми е много кофти да го оставя...може да съм дадди, но съм много емоционален.

Получавах подкрепа от вас, сладурковци, което наистина страшно много сгряваше сърцето ми и ми оправяше деня, всички просто сте толкова невероятни! Дори да не съм си писал с почти никого от вас, наистина създадох връзка с читателите на тази книжка. И де радвам, че и де забавлявахте.

Може би ако има нещо интересно, ще го кача в любимата ви книжка, но вече нямам много ентусиазъм за тази книга. Но нищо не се знае! Често се връщам за неща, които съм заебал и ги продължавам!

Но за сега ви казвам сбогом. Надявам се да не е завинаги и скоро да се завърна с някакъв интересен кенсър. Обичам ви много, чийзкейкчета! До нови срещи! ❤