Мисия Drabble

12:30

12:30
Семеен обяд. Маса, постлана с бяла покривка, и народ, въртящ се около нея. Неловка атмосфера, породена от редките срещи на хората на масата. Но тя беше част от чара на ситуацията. Водеха се навсякъде общи разговори, които просто служеха за разбивач на ледовете. Скоро иначе задружната маса ще се разцепи на мъжки и женски събор, мъжете вероятно ще гледат мач и ще псуват съдията, че е отсъдил грешно, или ще обсъждат коли и техника. Жените най-вероятно ще клюкарстват.
Но засега всички бяха на масата и омитаха скоростно храната отрупана на масата. Най-възрастните оглеждаха челядта и си избираха внимателно жертви за неловките въпроси.
- Лисбет, имаш ли си вече гадже бе, миличка?
- Не, бабо, не все още.
- Еее, сестра си виж - хвана си приятел, още нямам правнуци, ама и те ще се появят, нали така миличка? - погледна бабата към по-голямата от двете с желязна нотка в погледа, предизвиквайки я само да посмее да не се съгласи.
Вече след като фамилията се бяха разделили по лагери, пиейки кафе, бабата се спря на следващата жертва.
- Джоана, миличка, как е успехът за годината, бабе?
- Ами, добре, бабо.
- А на твоята приятелка как ѝ е успехът спрямо твоя, Саша ли се казваше, не помня, знаеш, баба ти забравя...
Момичето се изчерви и сви поглед надолу, не желаейки да срещне укорителния поглед на баба си и отговори:
- Моят е по-нисък бабо.
Стоманената нотка отново се появи в очите на бабата, правейки косата ѝ да изглежда още по-сива.
- И защо така? - пожела да узнае възмутена.
Момичето нищо не каза, но само си помисли:
Саша нямаше проблеми със семейството, бабо...

12:30
Дискотека. Потни тела, които танцуваха на малкия дансинг. Хората се забавляваха, някои вече подпийнали, други - пияни. Къси рокли, провокативни тоалети - всеки искаше да се покаже в най-добрата си светлина.
След изцеждащия семеен обяд, Джоана беше излязла на дискотека, да разпусне. Намери един младеж - това колко беше хубав, можеше да се промени, в зависимост от вътрешния мироглед и консумирания алкохол.

12:30
Дисни песничка от филма за Мулан звучеше агресивно във въздуха - алармата на Джоана, която тя не беше чула нито един от десетте пъти, през които беше звъннала. И тя отново не я чу - спеше си най-спокойно. Но този път успя да събуди спящия до нея мъж. Който на свой ред събуди нея, въпреки че може би не му се е искаше, след като видя последствията - изригналия вулкан, който запрати вместо лава навсякъде обвинения:
- Изнасилвач, напи ли ме?! Или ме дрогира?! Кой си ти?! Какво правиш с мен в леглото?! Къде съм?! Не ме докосвай! - хванала едновременно като щит и оръжие възглавницата и със всеки въпрос атакуваше горкото момче срещу себе си. Изплъзвайки се от агресивните удари, настъпи отстъпление към банята, където той се заключи и почна да мърмори седнал на тоалетната чиния:
- Ама тя вчера беше съгласна...

12:30
- Маци, вкъщи си е най-добре нали? - промърмори Джоана на котката, която просто ѝ изсъска и си тръгна възмутено. Джоана се прозя и изгаси лампата, решила да си ляга.

***
Това е за тези две седмици, надявам се да ви е харесало. Промтът този път беше мой, бая поозорих май другарчето с него, ама...
Както и да е, чао от мене, ще се видим отново след две седмици!