Болницата е една арена на всякакви човешки истории. Едни се раждат. Други креят бавно. Трети умират.
Болницата е чистилището на света.
Болницата е всевечно еднаква. Мирисът на дезинфектант се смесва с този на инфекция и създават отроче, което се запечатва в съзнанието ти доживот. Белите стени са или прекалено бели, или обхванати от мокър мухал. Часовниците мерят време. Най-често изтичащото.
Докторите са измъчени като пациентите.В болницата минаваха дните на Чон Чонгкук. Монотонноста беше ежедневие. Телевизорът предаваше само бял шум, когато някой решеше да го включи. Кук беше затворник в един гол дезинфекциран свят.
В тази безлична стая той беше сам. Никой вече не го посещаваше. Е, редовни посетители имаше. Сестрите в синьо, които се грижеха за него. Но те не казваха нищо важно.
Боли ли ви?
Чувствате ли изтръпване?
А некомфорт?Никой никога не попита Чонгкук дали е самотен тук. Никой не попита дали иска да излезе. Никой не попита дали иска да продължи с операциите.
Никой...
Никой различен от сестрите не идваше. Майка му се върна на работа. Тя настояваше да има още и още операции. А баща му.... Той така и не се завърна от Америка. Въпреки че знаеше за нещастието на сина си.
Погледът на Чонгкук винаги е насочен към прозореца. Времето в стаята затвор е сякаш спряло, но пред очите на момчето падна първия сняг. Пак пред него се стопи, а сега очите гледаха сивата мъртвина на междусезонието.
Кук отдавна се беше примирил със съдбата си. Болеше го много, но по-голямо страдание му носеше това, че са го изоставили . Той сякаш не беше Кук щом краката му не работят. Веселото, здраво момче вече го нямаше. Тъмните сенки под очите растяха, а кожата му ставаше все по-сивкава.
И той започваше да линее с другите души в болницата.
Болницата е всевечно еднаква.
Пациентите вътре са едни и същи.
Лекарите са едни и същи.Това е факт.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Болестта е един неканен гостенин. Идва, когато намери за удобно и не винаги си тръгва. Намества се удобно в къщата ти без да пита. Нанася безброй щети, а след това подпалва цялата къща със собственика вътре..
Болестите не са шега работа.
Бащата на Ким Техьонг разбра това прекалено късно.
YOU ARE READING
Let me live again //Oneshot // Vkook
Short StoryКим Техьонг е санитар в една обикновена болница. Но той не е обикновен. Наричан от всички Слънчицето, той не си тръгва докато пациентът не се усмихне. Чон Чонгкук е пациент на същата болница. Той не говори с никого и никога не излиза. Защо? Краката...