Глава 1

44 3 0
                                    

Казвам се Ема . С нашите се преместихме в Мадрид ,когато бях на три годинки.Имах страхотен живот или поне така си мислех. Имах всичко, от което се нуждаех, за да съм щастлива. Семейство ,което ме обичаше страшно много. Гадже и най-добрият приятел, за които съм благодарна всеки ден. Гаджето ми се казва Макс. Той е капитан на училищният отбор по футбол. С бронзовият му загар, буйната му коса и буреносно сиви очи го правеха да прилича на гръцки бог. Винаги изглеждаше мрачен, но това не спираше момичетата да се лепят по него. Преди да се съберем с него се носеха слуховете за него, че е женкар на които аз не повярвах. Най -добрият ми приятел Джак беше пълна противоположност  на Макс. Златистата му коса и дълбоките сини очи, в които на човек му се искаше да потъне в тях щом се загледа му придаваха лъчезарен вид. Както казах животът ми беше чудесен преди един СМС да преобърне животът и на тримата. Беше последният мач преди лятото. След няколко дни обмислях да се преместя във Валенсия дори багажа ми вече готов . Исках и Макс да дойде с мен, но още не знаех как да кажа и на двамата какво мисля.С Джак стояхме на трибуната нямахме избор, трябваше да подкрепим Макс. Мислех за много неща и не можах да се съсредоточа върху играта. За разлика от мен Джак така се беше съсредоточил че дори не чуваше какво му говорех. Нямах много батерия на телефона си затова взех телефона на Макс да си играя. Дадох моя телефон заедно с ключовете за колата ми на Джак да ги държи. Докато си играех на телефона му ,Макс получи СМС. Имах му доверие, но все пак реших да го отворя от любопитсво. 

" Меченце , липсваш ми! Кога най- после мислиш да кажеш на Ема за нас и бебето, което очакваме?"

ТойWhere stories live. Discover now