Това ЛОШО МОМЧЕ в костюм (BG Translation)

Пролог 1.2

Здравейте! Аз съм Теди. Искам да се извиня предварително, ако има несмислени изречения. Старая се да са смислени. Приятно четене.

7 години по- рано
Флорида, САЩ

23:00
Трийсет годишна жена на име Октавия Спенсър ходеше в тъмнината на Флорида. Тя се прибираше в нейната къща.
След няколко минути ходене тя внезапно видя малко красиво момиче на около 12 години. Тя лежеше безпомощна до автобусна спирка. Никой не знаеше от колко време лежи там. Октавия бързо приближи малкото момиче.
- Хей дете, дете!- казваше Октавия докато разтърсваше момичето, но без отговор. Октавия се паникьоса. Тя искаше да звънне на спешна помощ, но нямаше батерия.
Октавия веднага заведе детето в болница. Тя бягаше, носейки момичето.
След като пристигнаха в болницата не след дълго Октавия посети момичето, но то не се бе събудило. Докторът прегледа момичето. След прегледа Октавия пита лекаря:
- Как е тя докторе? Ще се оправи ли?
- Вие ли сте майката? - попита той.

-Не, не съм. Намерих това момиче, което беше в безсъзнание лежащо до автобусна спирка.

Тогава незабавно трябва да докладваме на полицията.
- Тя добре ли е?- пита Октавия.
- Може да се успокоите, тя е просто в безсъзнание. Хубаво е да я остваим в спешното за сега. След като се събуди ще я прегледаме.
- Благодаря ви, докторе. - каза Октавия. Докторът и се усмихна и тръгна. Тя седна на стола до момиочето, но се почувства уморена и заспа.
  
                             ***

Няколко часа по- късно, Октавия се събуди. Тя чу тънко глъсче да пита:
- Ко.. Коя си ти?
- Ти си будна?- каза Октавия втренчена в детето, което до преди малко беше в безсъзнание.- Добре ли? Докторе бързо елате събуди се.
- Чувстваш ли болка някъде?- попита доктора, след като я прегледа. Момичето поклати глава в отрицание.
- Извинете- каза момиченцето.
- Да?- каза Октавия- Какво има скъпа?
- Познавате ли ме? Знаете ли как се казвам?- попита момичето.
- Забравила ли си си името?- попита доктора. Момичето кимна. - Помниш ли нещо за себе си?-попита той, а тя поклати глава.
- Веднъж пробвах да си спомня, но ръцете ме заболяха. - отговори момичето, а докторът веднага започна да я преглежда по внимателно. Октавия реши да излезе навън. Когато погледна часовника си беше станало осем сутринта.