В мрака

🌻Глава 1🌻

Събудих се внезапно от поредния кошмар и се взрях в тавана. Бях го изрисувала по време на една от депресиите си. Нарисувах всякакви видове цветя, но в центъра като моя запазена марка бях направила един слънчоглед, около него се виеха листа с различни форми, всяко в различен нюанс на зеленото. В единия ъгъл имаше лилави и сини цветчета, в другия червени и оранжеви... Бях се постарала за тази рисунка, все пак трябваше да се разсея от депресивните мисли някак, едни пиеха, други пишеха стихове или свиреха, а аз... аз просто рисувах по някоя стена или шкаф, каквото намеря и се застоявах с часове. Всяка рисунка в скромния ми апартамент си имаше история, която дори най-близките ми приятели, които се броят на едната ми ръка, не знаеха. Само те бяха виждали част от тези рисунки, никой друг не канех у нас, не че някой искаше да идва.

Завъртях глава и погледнах часа на телефона си, като по план не се бях успала и имах 2 часа да се приготвя за лекции, предостатъчно за момиче като мен. Трябваше да мина да взема Самир, помислих си, този човек нямаше ли да вземе книжка някога.
Макар и да ме влудяваше понякога с непохватността си, Самир беше добър приятел и индиец. През годините в гимназията Ганеша, неговия хиндиуски идол / бог, ни пазеше от всичко и доста ни забавляваше, когато Самир започнеше да разказва някоя история свързана с идола.
Станах и студения въздух погали голата ми кожа. За пижама използвах някоя широка тениска и като забравех да пусна парното вечер, сутрин се получаваше това. Започнах да кихам, както винаги. Мисля че съм чувствителна към рязката промяна на температурата, от леглото, където е топло и приятно и в стаята, студено и мрачно. Майка ми винаги мислеше че съм болна. Побързах да се облека с най-близката дебела блуза и положението се успокои.
Замъкнах се в кухнята и започнах да си правя чай от лайка, за да се поуспокоя от сънищата си, които ме преследваха от много време насам. Чакайки водата да се затопли се замислих за последния кошмар, в него имаше едно безлико момче, присъстващо във всеки сън, с черна коса и стройна фигура. Не можех да зърна повече от него, колкото и да исках, защото всичко се случваше през нощтта, но и когато се опитвах винаги се събуждах и ставах рязко от леглото. Всеки път му се случваше нещо ужансо, а аз плачех, нещо което си позволявах рядко.
Водата се стопли и запарих чая. Седнах с парещата чаша в ръка на перваза на прозореца и се загледах в града, мой дом от 3 години насам. Не знаех дали мога да го нарека дом дори, не знаех дали някой град въобще ще е мой дом някога, навсякъде се намираше нещо, което да ми носи лоши спомени и тук сценария не беше различен. Това е моят живот.