Плувам дълбоките води на Ада,
където живее моята поквара
далеч се крият греховете черни,
обсебвайки душата ми бяла.
Но не ангел аз била съм,
а демон с лице красиво.
Душата ми чернее, търси светлината,
обречена на вечен път и скитане в нощта.
С усмивка и милост показвам си рогата.
Доброто не съществува вече.
Една илюзия, това остана.
Това прави душата ми щастлива.
Това прави душата ми щастлива.
Една илюзия, това остана.
Доброто не съществува вече.
С усмивка и милост показвам си рогата,
Обречена на вечен път и скитане в нощта.
Душата ми чернее, търси светлината,
но демон с лице красиво,
а не ангел, аз била съм.
Обсебвайки душата ми бяла,
далеч се крият греховете черни,
където живее моята поквара,
плувам в дълбоките води на Ада.
