В Джон имаше нещо. Нещо специално и неустоимо. Имам чувството, че започвам да си падам по него. УЖАС! На другият ден се облякох и побързах да не закъснея за училище.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Щом влязох в стаята , забелязах че Джон го няма. Почувствах се самотна, макар и да не сме много близки. Явно ще трябва да довърша провкта ни сама! - казах си аз. – Ха , не си права бейби!- отговори ми Джон. – Джон защо не беше в първият час по математика? – Откога трябва да ти давам обяснения? – Откогато трябваше да работим заедно! – Имах малко работа, а сега давай да ходим в библиотеката да довършим проекта!- каза ми той. – Добре хайде! Докато седяхме на единственото свободно място (килимчето) Джон ми каза да го погледна. – Защо, какво има?-попитах го аз. – Лия, от тези дни имам чувството, че трябва да направя нещо! Той придърпа лицето ми към неговото и ме целуна. Това беше една от най- прекрасните и грациозни целувки. Лиъм дойде до нас и започна да ми вика. – Какво правиш с този измамник и лъжец? – Не те интересува. А и по точно ТИ си измамника и лъжеца, Лиъм! Разбери веднъж завинаги аз и ти СКЪСАХМЕ. Ако не виждаш аз съм продължила напред, вече е и твой ред да го направиш! Аз дръпнах Джон за блузата и го целунах отново. Искаше ми се никога ама никога да не го пускам. Вече той си остава само моето момче!❤️❤️❤️ ——————————————————————————— Надявам се да ви е харесало! Както някои знаят аз съм нова в писането на истории и не знам изобщо дали става първата и тази история. Пишете в коментарите, за да знам дали ви е харесало. Целувки❤💋
