HI NEW YORK!

1Chapter

Аз съм Джесика Милър. Уча в WSU.

Винаги съм мечтала да отида в някой голям град като Сиатъл, Лас Вегас или дори Ню Йорк. Град в който не съществува нещо като тишана. Град в който винаги ще намериш какво да правиш и ще има какво да видиш.

Днес аз, както и целият ми клас заминаваме за Ню Йорк. Цяла вечер не можах да мигна. Много се вълнувам. Ще сме там една седмица. Ще отседнем в хотел ,,Chelsea''. През първия ден ще пътуваме, а през втория ще ходим на обиколка в NYU.

С Кейти ще се срещнем в кафенето в кампуса. Автобусът ни тръгва в 7:00, а ние имаме среща в 6:00.

Взех телефона си от нощното си шкафче. Алармата ми ще звънне след две минути.

Изключих алармата си и отидох в банята за да си взема душ. Водата успокои напрегнатите ми мускули. Взех си хавлията от закачалката и си измих зъбите. Облякох си бяла тениска и черни дънки. Обух белите си кецове и отидох да закуся.

Приготвих багажа си снощи, а остават още двайсет и две минути до срещата ми с Кейти. Реших да проверя богажа си за последно. След като и това беше свършено, видях, че ми остават тринайсет минути до срещата ни. Качих се в колата си и тръгнах към кампуса, който е на десет минути път от апартамента ми. От година живея сама. Втори курс съм в колежа. Не съм от момичета, които обичат да прекарват свободното си време като купонясват, пият или се дрогират или каквото и да правят момичетата на моята възраст.

-Хей!-Кейти ме поздрави с топла усмивка.
-Хей!-отвърнах и със същата топла и усмивка. С Кейти се запознахме още първата година в колежа. Тя е една от малкото ми приятели тук.

-Как мина снощи?-попита ме, а очите и бяха пълни с любопитство. Вече цял месец се опитва да ме сватосва с нейни приятели, но никога не се получава. През половината от времето слушам момчетата ми разправят как са минали партитата на които са ходили през ликендите. Любимата ми част от разказите им ми е частта в която се опитват да заобиколят факта, че през по голямата част от времето са се зарибявали с разни момичета.

Кейти вече в беше взела кафе. Седнахме на масата в ъгъла на която сядаме винаги и по някаква причина тя винаги е свободна.

-Все същото.-тя ме погледна злобно, а аз бързах да сменя темата.- А при теб? Как мина партито?
-Все същото.-погледнах я злобно, а после двете се изкикотихме.