2 Chapter

1 0 0
                                    

Не съм усетила кого съм заспала. Проспах половината от пътя. Когато се събудих Хари беше заспал на рамото ми, а Кейти беше олигавила целия прозорец. Макс и Шон играеха на карти, а аз се чудех дали да не се включа.

Две часа по-късно Шон заспа, а на мен веченаистина не ми се итраеше. Бяхме седем на две за мен, а той не спираше да иска реванш.

Спряхме на една бензиностанция и колкото и да не ми се искаше трябваше да събудя момчетата. Кейси винаги е била трудно за събуждане, за това я оставих на Макс.

Минах през тоалетната два пъти през последния час. Когато излязох ръцете ми бяха пълни с всякакви боклуци. Качих се в автобуса. Две минути по-късно тръгнахме. Останаха ни само още два часа. Прекарахме ги смеейки се, викайки и пеейки.

Най-сетне пристигнахме. Момчетата защото са си не взеха чантите ни като истински джентълмени и ги скриха в тяхната стая. Хотелът е наистина невероятен. Огромен е и е наистина красив.

След петнадесет минути претърсване на стаята в момчето ние решихме да се приберем в стаята си и познайте... куфарите бяха там. Ама разбира се, че ги бяхя върнали докато бяхме разсеяни. Задници. Кейти влезе да си вземе душ. Аз щях да вляза след нея, но съм задрямала. Тя ме събуди навреме за вечеря. Сервираха ни нещо което не бях яла никога през живота си. Така и не разбрах името му.

След вечеря си взех бърз душ. С Кейси мислехме да излезем и да се разходим наоколо. Облякох си черни дънки, синя тениска, бял суитшърт и бели кецове.

Когато с Кейси излязохме момчетата вече в чакаха във фоайето.

-Все още си чакам смутито.-напомнят на Хари, а той ми се усмихна.
-Може да вземем такси и да отидем в парка.-предложи Кейти.
-Добре!/Да, може!-казахме аз и Макс едновременно. Шон се засмя, а Хари извъртя очи.
-Ей, такси!-извика Шон.

Двадесет минути по-късно вече бяхме в парка.

-Тук трафика е нереален!-издиша Кейти.

2часа по-късно.

-Хайде да хапнем някъде!-казах аз.
-Добре. Къде?-попита Кейти.
-Ей,там.-предложих.-Има и смутита!
-Добре, хайде!-изкикоти се Хари. Аз му се изплезих, а той ми отвърна със същото. Аз се изкикотих, а Макс и Шон извъртяха очи.

-Това се казва храна.-Макс посочи бургера и картофките си-А не това, каквото и да беше в хотела.-всички се изкикотихме. Аз най-сетне си получих смутито и бях сита.
-Не мога повече!-измълморих и посочих такото си.
-Добре!-Хари се пресегна и взе чиниата ми. Аз го погледнах гневно, а той ми се изплези.
-Искате ли да се пързаляме?-посочих ледената пързалка която беше наблизо.
-Да!/Не!/Не!/Не!-казаха всички едновременно.-Добре, решено е! Отиваме да се парзаляме!-усмихнах се,а момчетата извъртяха очи.

-Номерата ви моля!-помоли ни жената която ни обслужваше. Всички дадохе номерата на обувките си и тя извади пет чифта кънки. Платихме и обухме кънките си. Аз и Кейти учихме момчетата как да карат и вече коремът ме болеше от смях. Те си нямат и грам представа как се карат кънки. Те си бяха безнадежден случай.

Вече беше доста късно, а и имам чувството, че ако момчетата растат още веднъж ще се ррйсна от смях. Утре целите им ръце,крака, както и задните им части ще бъдат сини.

Гледна точка на Макс

Планираме тази вечер да направим малко изненада на момичетата. Взехме ключа за стаята им от рецепцията и планираме довечера да им отидем на гости за около...не знам, може би цялата нощ.

-Хайде! Да тръгваме!-когато се обърах Хари вече беше заспал.-Ставай!-взех възглавницата и го ударих по шибаната му призна глава. -Хайде!-подканих го, а той ми показа среден пръст.

Десет минути по-късно вече бяхме пред вратана на момичетата. Шон отключи врати и Хари му подаде възглавнизата.Хари и Шон се заеха с Кейти, а аз с Джес. Ударих я с възглавницата, а тя се стресна и падна от леглото. Кейти изпещя и махна превръзката от очите си.

-РАЗКАРАЙТЕ СЕ!-изкрещя тя и посочи към вратата.
-Някой и кисел!-засмя се Шон.
-Как по дяволите влязохте тук?-извика Джес, когато става от пода.
-Вратата беше отключена.-Хари повдигна рамеме.
-Мхмм.-съгласи се Шон.
-Атакааа!-извиках аз и отновж ударих Джес с възглавницата. Хари и Шон направиха същото с Кейти.
-Ще видиш ти!-Джес взе възглавницата си, изправи се на леглото и започна да ме удря. Същото направи и Кейти.

Не помня кога сме заспали. Алармата на Кейти ни събуди. Всички без Хари разбира се. Но Джес не беше тук.

HI NEW YORK!Where stories live. Discover now