{F·A·T·E}

Втора част - Добре ли си? - 1/2

*Гледна точка на Беатрис*
- Ние сме горди, че имаме такива уникални сами по себе си ученици като вас. Аз, Дариа Роджърс. - Едната основателка замълча и другата почна да говори.
- И аз, Ина Хауърд. - Почнаха да говорят заедно. Исусе. Скръстих ръце и прехвърлих тежестта към лявото си бедро в отегчение.
- Се радваме да открием една нова учебна година. Благодарим ви. - Разгеле. Разрязоха панделката и всички се запътиха към корпуса с апартаментите. Аз трябва да съм в стая с... Ин А и Талия? Тва да не е директорката?? Уът? Трябва да деля стая с директорката? Както и да е. Грабнах количката, която ми бяха дали за.. Добре, 5 куфара. Не е много, нали? Влязох и вътре нямаше никого. СЛАВА БОГУ. Тръшнах си куфарите по средата на хола и отидох в кухнята да огледам. Уууу, най-новия брой на списание Cosmopolitan.
- Ехо, има ли някой? - Момичешки глас се чу от входната врата на стаята ми. Няма да се показвам. Тя да ме намери. Ще си кисна в кухнята със Козмополитанчето ми.- Здравей. - Същия глас беше влязъл в кухнята. Уважих я с вдигане на поглед. Уха, не беше толкова грозна, колкото очаквах.
- Охо. Здравей. - Продължих да си гледам списанието.Странното нещо пред мен явно очакваше ръкостискане. БООООЖЕ, ТОВА МОМИЧЕ НЕ ВИЖДА ЛИ, ЧЕ СЪМ ЗАЕТА ДА Я ИГНОРИРАМ. Оставих списанието на масичката, изправих се и стиснах здраво ръката и.- Беатрис. - Усмихнах се широко. Дано да се махне сега.Пуснах ръката й. Тогава в стаята влезе друго момиче.
- Здравейте, съквартирантки. - усмихна се. Тенът и беше У Н И К А Л Е Н.
- Здравей... Ти трябва да си Талия
- Хей, имаш уникални очи...Леле - мургавата се приближи към досадната, а тя от друга страна, отстъпи крачка назад.
- Б-благодаря.
- Талия-протегна ръката си.
- Ин А - Здрависаха се.- А ти, хубавице,коя си? - Обърна се към мен.
- Аз съм Беа. А ТЕНЪТ ТИ Е УНИКАЛЕН. КАК ГО ПРАВИШ. - Загледах се влюбено във леко, но не прекалено мургавата и кожа. - Като перфектното топче маршмелоус.
- Сърфиска съм, благодаря. - Усмихна се накриво. - Между другото чии са онези боклуци в хола? - погледна към Ин А. Тя вдигна рамене. - Значи са твои, Беа. Може ли да ги махнеш от там, или поне да ги подредиш някак, защото не обичам разхвърляни неща?
- А, ъ, да. Разбира се. Може ли малко помощ? - Хванах двата най-големи куфара с ръце и взех една чанта под рамо. - Впрочем как ще са ни стаите?
- Дай на мен. - Пое всичките ми куфари. - Каква стая предпочиташ? Южна или Северна? Малка или голяма? - Погледна към Ин А. - Ин А, ти само с този багаж ли си? - тя кимна. - Ще ти стигне ли? - Още едно кимане. - Не обичаш да говориш, а? - Още едно кимане. - Ясно..
- Ами, държа да не е много малка, защото имам нужда от място за нещата ми. Иначе друго не искам. И благодаря. - Леле, колко сложна дума.
- Значи взимаш стаята с южно изложение, която е най-голяма. Ние с Ин А ще се разберем за другите две, нали? - Ин А се усмихна и погледна в краката си.
- Да, благодаря. - Трябва ли да свикна да произнасям тази дума, без да се давя? Може би.