Втори шанс!

1 глава

Хеееей,здравейте на всички които четат моята книга ,това ми е първата книга и се надявам да ви хареса ,можете да коментирате и да ми казвате дали да пусна втора глава и също така да гласувате .❤

Мисля ,че е време да разкажа за себе си...
Е аз се казвам Джесика Томсън, на 15 години съм и живея в Лондон с брат ми .
Той се казва Джейк и преди седмица направи 18 години .
Аз уча в гимназия на няколко преки от мястото на което живеехме ,а брат ми учи право.
След като брат ми стана на 18 ,той бързаше да напуснем дома на леля Мел колкото се може по-бързо...
Така и направихме .
И ето ни сега в Лондон в един скромен апартамент близо до местата в които учим .

Събудих се от досадното тропане на вратата.
Отворих едното си око ,за да погледна часа,беше едва 7:30 сутринта ,след час трябва да ставам.
Станах от леглото и се запътих към вратата.
Почукването се превърна в блъскане ,а блъскането в силно тропане.
Накрая нервите ми не издържаха и преди да стигна вратата ,изкрещях.
-Айде по-леко ,ако може !!
-Отваряй вратата ,кучко!
Стъписах се,не можех да мръдна,не...не...не отново ,защо?,какво искаше пак? ...една сълза се спусна по лицето ми ,но бързо я избърсах.
-К-кой е? -попитах с треперещ глас
-Не се прави на тъпа ,а ми отвори вратата!
-Какво искаш ,от нас ?
А? Какъв ти е проблема?

Мълчание....шибано мълчание....мълчание.

-Ехо?

Нямаше никой. Радвам се че си тръгна ,радвам се ,че не се опита отново да влезне със зло.Това беше Том,той е бившото ми гадже,скъсахме преди година и от тогава все ме тормозеше,той ми изневери с вече бившата ми най -добра приятелка.

Чух слизане ,или по точно тичане по стълбите ,обърнах се и видях Джейс ,беше по боксерки и целия в паста за зъби ,не издържах и се изкикотих.

-Какво беше това?!?-попита гневно той.
-Кое?-знаех за какво говори но се опитах да овъртя нещата.
-Как така какво?
Не чу ли блъскането по вратата?
-Чух го..това беше...беше хазяйна.-Сериозно Джеси ,не можа да измислиш други ,ударих си шамар умствено и захапах вътрешността на бузата ми
-Какво иска пък той?-явно беше проработило .
-Напомни ми за следващата вноска,да не сме закъснявали.-Казах спокойно,нямах намерение да го занимавам с моите проблеми.. Имаше си предостатъчно.
-Добре,не се притеснявай ще говоря с него,а сега отивам да се оправя ,че закъснявам за работа ,ти също се оправяй за училище.
-Добре -казах спокойно ,след 3 седмици правя 16 и вече ше можех да работя,йей.