Втори шанс!

7 глава.

*Джеси*

Отворих си очите и щом светлината проникна в очите ми на момента ги затворих.
Притворих ги бавно и видях някакво тяло до мен ,погледа ми беше размазан и не можех да го определя.
След около 10 минути успях да видя че това е Джейс.
Аз се наддигнах от леглото и застанах в седнало положение.
-Джейс.-Бутнах го по рамото-Джейссс.-отново казах, но по силно.
-Ммммм.-Измрънка сънено той.
-Джеси!!-Извика той щом отвори очите си и скочи върху мен и почна да ме целува.
-Боже благодаря ти .-Каза той и продължи да ме целува.Погледнах го и повдигнах брадичката му за да и той ме погледне.
-Колко време бях в безсъзнание?
-2 месеца.-каза той тъжно.-
Но няма значение ,нали вече си добре.-усмихна се доволно.
Аз само кимнах усмихвайки се.
-Трябва да кажа на Дилън.
Стой тук.
Аз отново кимнах.
-А,щях да забравя ,гладна ли си.
-Да ,ако може и нещо за пиене.
-Добре няма проблем.

*Джейс*

Най -сетне ,най-сетне..
Сестричката ми отвори очи...Не мога да повярвам.
Такова вълнение е изписано на лицето ми ,че нямам думи.
Извадих телефона си и набрах номера на Дилън
-Ало..-Каза той някак си ..без никаква емоция.
-Не бъди толкова тъжен ,ела пред болницата имам изненада.
-Не ми е до това брато.
-Не ми казвай до какво ти е.
До 10минути да си тук!-казах като повиших малко тон.
-Добре ,не се ядосвай .-Измрънка той и затвори.
Аз вече бях пред едно заведение за бързо хранене и влезнах вътре .
-Добър ден.-Казах и се усмихнах широко на продавачката.
-Добре дошли,какво ще желаете?-отвърна ми също с усмивка.
-Ами два голями хамбургера ,две големи коли и две големи картофки .
А,и искам голяма бутилка вода и салата.-отговорих и се изкикотих.
-Доообре.-Каза тя и ме погледна странно.
-Минерална вода,две големи картофки ,два голями хамбургера ,две големи коли и салата .
Желаете ли сосове?
-Да.-отговорих докато вадех портфейла си.
-Добре ,общо 18.0 лв
-Заповядайте!-Казах с усмивка и й дадох парите.
-Приятен ден.-казах и излязох.
Затичах се към болницата и там видях да седи на една пейка Дилън.
-Дилънн!-Извиках и той се обърна.
-Брат за какво ти е толкова много храна?
-Да се качим в стаята на сестра ми и ще ти кажа.
-Добре...
Качихме се горе и видях че тя беше заспала ,усмихнах се доволно и му казах да я събуди.Той ме погледна ядосано.
-Ти ебаваш ли се с мен?-Каза той ядосано.
Аз се усмихнах супер широко и отидох до леглото на сестра ми
-Ехоо,Джесии.-бутнах я по рамото
-Мммм.-Измърмори тя сънено.
-Д-Джейс т-тя п-проговори.-Каза Дилън невярващо.
-Казах ти ,че имам изненада .-Казах и се изкисках
Хайде Джеси стани да ядеш.
Тя се наддигна и застана в седнало положение  но отново застана в легнало положение ,когато Дилън скочи върху нея.
-Стани от сестра ми бе тъпанар.-Казах и се засмях
-Джесиии!!!Джесии!! Ти си добре!!!-сълзи  започнаха да капът от очите ми ,но този път от щастие.
-Бях добре преди да ме размежеш Дилън.-Каза тя чешайки главата си .
И тримата се изкикотихме и аз извадих двете голями чанти.
-Ето, за моята принцеса.-Казах и й дадох колата, картофките ,хамбургера и салатата.
-Благодаря-Каза тя и се усмихна.

*Джеси*

-Охх чувствам се като бременна.-Издишах тежко и момчетата се засмяха.
-Ей ,изяж си бургера че ще стане лошо .-каза Дилън и ме погледна строго.
-Но аз се ная...-Не можах да довърша защото той ми напъха хамбургера в устата.
-Просто искам да си добре ,ясно?-Каза той и вдигна една вежда.
Аз нищо не казах и се мъчех да изям хамбургера.
-Мога ли да си вървя вече в къщи.
-Не!-Казаха двамата в един глас
-Но защо?!?-Казах и издишах тежко.
-Защото все още не си напълно здрава.-Каза Джейс и започна да събира боклуците от леглото ми.
-Ами кога тогава?
-Може би след седмица .-Каза Дилън и се усмихна.
Просто супер...
-колко е часът?-Попитах,докато си лягах.
-19:45 каза Дилън и се прозя.
-Не сте спали добре от както изпаднах в кома нали?-попитах толкова тихо  ,че щом не ми отговориха си помислих ,че не са ме чули.
-Не е твоя вината за това ,кълна се ,че ще си платят онези които ви заловиха !-каза Джейс и погледна към Дилън.
-Моля ви да се наспите сега.-Казах и се излегнах на меката възглавница и не след дълго се унесох и заспах.

*на следващата сутрин*

Събудих се и реших да звънна на Мая,тя е най добрата ми приятелка.
-Ало?-казах несигурна дали е вдигнала.
-Ти реши да ми звъннеш?-каза тя и не се изненада да ме чуе.
-Съжалявам ,просто аз претърпях инцидент и бях в кома 2 месеца.
-Виж Джесика не се ебавай с това ,ясно ли е?
-Ама аз не се ебавам....
-Сериозно ли ми го казваш ,за бога Джеси в коя болница си?-попита ме вече по мило.
-Ами не знам честно казано ,събудих се вчера от комата ,звънни на Джейс ,той ще ти каже.
-Добре чакай ме ,ще дойда при теб.
-Добре ,чао .
Обичам те!
-Аз повече!-Каза и затвори

*след 45 минути*

*Мая*
Взех адреса на болницата от Джейс .
Моята най-добра приятелка беше на няколко крачки от мен.
Аз влезнах с бавни крачки в стаята й и щом ме видя скочи от леглото и ме събори на земята.
Бая силно и дълго продължи тази прегръдка .
-Толкова много ми липсваше!-Каза тя през сълзите си.
-Ти повече ,а щом разбрах че си в болницата ,се разплаках по телефона ,не можех да си представя живота без теб ,камоли да ти се случи нещо,просто няма да си го простя...-Казах също през сълзи.
След дългото прегръщане се изправихме и седнахме на леглото.
Продължихме да си говорим за най различни неща.

*Джеси*

Беше невероятно чувството да видя ,най -добрата си приятелка ,отново от толкова много време.
-Сега имам добра новина-каза тя и аз я погледнах чакайки да ми сподели.
-Помниш ли Мартин?
-От началното училище?
-Да!-Каза тя развълнувано
-Помня го ,защо?-попитах учудено.
-ами аз и той...-Каза и ме погледна с огромна усмивка.
-О боже мой !!!!!
Не говориш сериозно!!!-Казах вече крещейки.
-Напротив!!-Каза тя и се засмя-Сериозна съм!
-Честитооо ,знаех си че се харесвате ,но беше въпрос на време да се съберете!-Казах усмихвайки се.