Беше спокойна, тиха нощ. Точно от онези, в които небето е обсипано с милиони, не.. с милиарди звезди. В нощ като тази бихте предположили, че историята ни ще започне леко и приятно, за каквато и емоция ни предразполага така меланхоличното време. Но не. Нашата история е съвсем различна..
//КРАЙНИТЕ КВАРТАЛИ НА СЕУЛ,ЮЖНА КОРЕЯ//
-Нужно ли е да го убиваме? - нацупи устни Чим като потъркваше дулото на пистолета в темето на треперещият възрастен мъж. Студена пот беше избила по челото му, усещайки неизбежният край, който впрочем си беше и незаслужен. Мъжът или Бюнгхо, така се представи човекът, беше на около 40, посивяла коса, изморен вид, състарено лице, всичко за което говереше бяха двете му малки дъщери, които ще останат сами, ако го убият. - Започнах да го съжалявам с тези деца, а и вижте бръчките му..
-Чим, нужно е, така нареди... - каза Гук, но точно преди да довърши изречението си една сянка на мъж в началото на двайсетте си години, с широки рамене и стегнато тяло се прокрадна по стената на сградата, където бе опряно лицето на жертвата.
Настана тишина.
-Шефе! - Чим подхвърли пистолета на Гук и изтърча до огромната фигура, увисвайки на врата й -Тъкмо щях да го убия, шефе!
Усмивка се разтегли по лицето на непознатата фигура и разроши разовата коса на Чим, която не можеше да пропусне колко добре се връзваше с пухкавата му къса розова жилетка.
-Браво, Чим. Гордея се с теб. -поздрави го фигурата и кимна на Гук.
Последва изстрел. Чим скри лицето си в шепи и потръпна. Мразеше тази част.
-Имам нова задача за вас. Джин и Джун ми докладваха за паднала звезда. Намирала се на около стотина километра. По тяхни сведения този път е момче. Знаете каква е нуждата ни в момента от звезди, нали? - двете момчета кимнаха в отговор на въпроса -Имате на разположение 24 часа, за да ми го доведете.
-Разбрано, Хосок. - каза Гук и задърпа по-ниското момче към колата, която беше паркирана насреща.
Фигурата се подсмихна и погледна нагоре към небосвода, обсипан със звезди.
