Лично правосъдие

1.1 - Навестяване

   I

20:30, 15 ноември, 2015 - Къщата на Милян Балкански, Бургас

Навън имаше голяма буря. Офицер Милян Александров Балкански вечеряше - кюфтета, салата със зеле, и шунка. Той беше на четирдесет и шест години, с кафява, къса коса, кафяви очи. Беше малко пълен, и висок.

Още си мислеше за убийствата, станали през годините. Всички те бяха извършени от един човек, известен като Маскирания. Засега, никой не беше успял да го хване, или да разбере изобщо кой е. Балкански беше един от хората, които най-много го изследваха.

В стаята му имаше много снимки. Всички те бяха на жертвите на убиеца. Опитваше се, по някакъв начин да ги свърже. Повечето от тях бяха деца. Много от останалите бяха и хора, извършили някога някакво престъпление, но стояли твърде малко в затвора. Най-новата беше Петър Манев - полицай, който също искаше да залови Маскирания. На десети ноември бил намерен мъртъв в гората. До тялото на всеки мъртвец беше поставена една от маските му.

Петър беше точно като Милян, и го убиха. Това го плашеше много. Чудеше се дали да не се откаже от това. Имаше жена и дъщеря в трети клас. Жена му, Мирела, сега беше нощна смяна. Дъщеря му,Александра беше на зелено училище за седмица. От друга страна, можеше Александра Балканска да е следващата. Отиде до хладилника, за да си налее малко бира. Когато взе бутилката и затвори вратата му, забеляза нещо странно - вратата към коридора беше отворена. Неизвестният и дълъг мрак малко го плашеше. Затвори вратата и си наля в чашата за бира на плота. Хвана я за дръжката и я сложи на масата. Продължи да яде и да мисли. Когато си пийна, обаче мислите му се объркаха и се почувства отпаднал. Вкусът на бирата беше странен. Реши да не я пие. Звуците от барабаненето на дъжда върху прозорците се заглушиха.

Започна да вижда петна и очите му се затваряха. Видя някаква фигура да наднича през вратата към коридора, после заспа.

21:20 часа

Милян се събуди. Все още седеше в кухнята, но беше вързан за стола здраво, а кюфтетата му бяха изядени. В кухнята влезе Маскирания. Носеше бяла маска, с тъмно лилави очи и усмивка, имаше черна роба, с червена качулка. На ръцете си имаше черни ръкавици, с фалшиви нокти. Той седна на стола, успоредно на него.

-Добър вечер, Господин Балкански. Кажете ми, как върви вашето разследване? Вече знаете ли кой съм аз?