Together Always

Значи наистина не съм дете на Моника?

----От името на Луна----

Намирахме се в закусвалнята до хотела, в който бяхме вчера. Матео ядеше понички, а аз пиех кафе.

-Матео......мама как е? Има ли новини?-запитах го.

-О......не! Нямаше. Днес ще те заведа  направо в болницата.-кимнах и отпих малка глъдка.

Час по-късно се намирахме пред вратите на болнцата. Пристъпихме и закрачихме към родилното отделение. Татко седеше пред него и гледаше към вратите.

-Татко?-тихия ми глас достигна до ушите му.

-Луна!-той се усмихна и стана да ме прегърне.-Къде беше? Матео къде я намери?

-Беше отседнала в един хотел.-Матео се почеса зад врата.

-Как е мама?-попитах.

-Започна да ражда. Не знае, че те нямше.....всъщност никой не я е виждал будна. Пускаха ни само, когато си почива.-кимнах.-А вие? Имате ли да ми кажете нещо?-татко скръсти ръце пред тялото си. Погледна към хълката ми, а после и към тази на Матео. Мда......явно знае.

-Тате.....мога да обесня.....виж.....ние........

-Поздравления!-извика една сестра, Обърнахме се към нея.-Вие сте роднините на Моника Валенте, нали?-кимнахме.-Поздравления! Имате момченце!-показа ни малкото дете, което държеше.... О, боже! Големичко колкоте шепичка, малкото започна да плаче в ръцете на татко. Аз се приближих и го взех в обятията си. Залюлях го леко и то замлъкна. После сетрата го взе, защото трябваше да го изкъпят.

-Майко!-татко се зарадва.-Имам си син!-каза, а аз се усмихнах.-Вече имам принцеса и принц!-прегърна ме той. Акошерката на мама се показа.

-Може да видите госпожа Моника.-каза усмихната.-Моите поздравления. Не вя...-беше прекъсната от Антонела.

-Какво стана? Роди ли? Какъв е пола? Как е тя? Как е детето? Може ли да ги видим? -спря щом ме видя.-Луна? Ти къде беше дъще? Знаеш ли как ни притесни? Как можа така да направиш?-придърпа ме в една прегръдка.

-Скъпа после ще говорим сега да видим Моника!-побутна я Бруно.

Всики влязоха в стаята на мама, без мен.

-Хайде!-Матео ме хвана за раменете.

-Не мога! Ако мама пак получи удар? Не! По-добре! Влез ти!-казах и отстъпих назад.

-Луна? Хайде, Моника те вика!-Антонела ме подкани. Мама ме вика? Усмихнах се и влязох в стаята. Тя лежеше на леглото,а всички бяха около нея.