Is It So Hard To Love Me? - Junhwan

1

Джуне гт. На вратата се почука и Джуне отвори очи. Беше шест сутринта и беше птрвия учебен ден. Най-гания ден от училището. Всички се правеха, че се радват да се видят, но не беше така.

-Скъпи ставай, ще закъснееш.

Как подяволите можеше да закъснее? Беше шест сутринта, а първият учебен ден започваше в девет.

-Мамо, трябва да съм там в девет, а не в седем.

-Не искаме да стане като миналата година нали?

-Ох, добре ставам.

Джуне стана и се запъти към банята. Изкъпа се, изми зъбите си, облече се и когато погледна часовника, беше едва седем и двайсет. Как подяволите майка му си мислеше, че можеше да закъснее?

Той слезе в кухнята и остави раницата си на стола до него. Очите му се затваряха и той едва не заспиваше подпрял глава на ръцете си.

-Тръгваме ли.-каза бащата на Джуне, влизайки в кухнята.

Джуне стана, взе раницата си и тръгна към входната врата. По пътя към училище, Джуне беше усилил музиката си и не чуваше когато баща му говореше.

Той влезе в познатата класна стая и седна на обичайното за него място. Обичаше да седи сам и да слуша музика, тайно в часовете.

Класната стая започна да се пълни и Джуне виждаше познати лица, които не харесваше. Почти всяко момиче в класа, се беше пробвало да му предлага да излезнат на обяд или кино, но той бързо ги отрязваше, казвайки че е зает.

Звънеца би и вички се настаниха по местата си. Господин Онг влезе в стаята и поздрави учениците. Когато започна да говори, а всички знаеха коко много говори той, някой почука на втарата и влезе. Беше ниско, слабо момче с кестенява на цвят коса. Господин Онг се усмихна още по-широко, когато го видя и обгърна раменете на момчето с едната си ръка и започна да говори, отнво.

-Представи се на класа.-каза господина, подканвайки новото момче да се представи.

-Аз съм Джинан, но може да ми казвате Джей. За известно време живеех в друга държава и сега се налага да повтора класа.

Той тръгна да казва нещо, но господин Онг го прекъсна казвайки му, че вече може да седне.

-Можеш да седнеш на предпоследния чин, до Джуне.

При тези думи, вдигнах глава и погледнах все едно ми бяха съобщили, че умирам. Как можа да го сложи до мен.

-Джуне надявам се да разведеш новото момче из училището.-каза господин Онг с усмивка, на която се бях нагледал достатъчно.

Джей гт.

Седнах, където господин Онг ми каза и подадох ръка на момчето до мен, а той ме изгледа все едно съм най-големия му враг.

Почуствах се зле, заради това че той не отвърна на поздрава ми и бързо дръпнах ръката си.
Той сложи слушалките си и усили музиката, идваща от телефона му и отвори един от чатовете си. Не че исках да надничам и да навлизам в личното му пространство, но просто господин Онг не спираше да говори, а на мен ми беше скучно.

Звънеца би и всички излязаха от стаята. Джуне тръгна на някъде и аз го повиках. Той се обърна и го погледна изненадано.

-Какво?

-Аз...ъм...исках да попитам...

-Моля те карай по същество, защото бързам.-каза раздразнено Джуне.

-Сега ли е време за закуска?

-Да...нещо друго?

-Ъм...да. Къде ще ходиш?

-Навън. Не си добре дошъл, ако търсиш къде да закусиш, питай някое от момичетата, сигурен съм че ще ти се лепнат.

-Ясно, благодаря.

Какъв му е проблема на този? Направо ме кара да крещя. Толкова е затворен в себе си и необщителен. Вероятно си има причина. Ще успея да разбера каква е, все пак седя до него и успях да видя имейла му.

____________________________________

Здравейте хораа.... Това е първият фенфикшън, който пиша и се надявам да ви хареса. Ще се опитвам да качвам често и да бъда редовна до колкото мога. Целувки от мен😁😘