The demons in my head

Chapter 1

Понеже почти всяка книга започва със събуждане ... тази започва със заспиване.

Аз съм...

Аз съм тук...

Аз съм тук и сега...

Аз съм тук и сега... и не ме е страх.

Изправих се и събрах цялата си останала енергия. Сгънах тялото си на две и усетих напрежението в стомаха си, което постепенно се разпространя по цялото ми тяло. И продължих да се изправям. Представих си огромно огнено кълбо над мен и усетих как енергия се извлича от мен. Сякаш кълбото от нерви в стомаха ми се се разплита и нишките се откъсват от тялото ми, излизайки на повърхността.

 Бях стиснала очите си толкова здраво, че чак ми причерня. Щом усетих пареща болка в сърцето изкрещях и бавно и мъчително започнах да се придвижвам напред... и отворих очи. 

Той страдаше...

Болеше го... 

Трябваше да му помогна... 

Сега! Погледнах нагоре и сега гледката към черното небе, ми беше препречена от огромното червено кълбо огън. Подсмихнах се. Успях! Тръгнах с бавни крачки към него. С всяка стъпка напред страха ми се изпаряваше и кълбото нарастваше. Очите ми станаха черни и косата ми започна да се вее на посоки. Всичко в сградата започна да се вдига във въздуха и земята се разтресе. Нямах си и на идея, че имам тази сила.

Опияняващо е... сякаш можеш да имаш всичко. 

Това е много опасно миличка... докато растеш, ще трябва да го научиш.-... спомените са слабост... любовта също.. но какво пък.. вече така или иначе съм слаба.

Тъмнината в очите на човека пред мен се изпари и на нейно място се появиха сините ириси на човека, който ме отгледа, възпита, укроти, пороби... а иначе нареченият ми... баща.. Беше готов на всичко, за да оживее, за да е на върха... дори да убива малко по малко дъщеря си.

 Той ме погледна жално и аз честно казано се поколебах... Спомних си... спомних си майка ми и колко щастливи бяхме заедно... Но тогава острата болка отново ме промуши. Стиснах силно дясната си ръка и ноктите ми се забиха в нежната ми кожа. Сълзи закапаха от очите ми, когато разбрах какво се бе случило и какво се налагаше да сторя. Вдигнах леко показалеца си и на секундата един камък се бе стоварил върху главата на ,,жертвата ми".