Чонгкук изсъска от болката,която си причиняваше.
Стискаше китката си,за да спре струите кръв.
Червената течност блестеше през белите му,костеливи пръсти.
Той се наслаждаваше на топлината от собствената му кръв.
Въпреки това раните бяха по-дълбоки от обикновените,които си правеше попринцип.
Пристрастеност?
Надали това е правилната дума.
Копнеж за болка?
Не,не, не искаше да си причинява това.Въпросът бе,че нямаше на кого.
Садист?
Точно така.
Все още не бе намерил своята жертва.
Тази,която ще пречупи на две.
Тази,която ще е изпълнена с енергия,с живот,с надежда,със страст,с любов,с всичко това,което той не можеше да почувства,с всичко това което на Чонгкук му липсваше..
Жадуваше точно за такъв "предмет"на който щеше да му отнеме всичко и най-вече...Свободата.