You Never Walk Alone

1.

-Джимин какво по дяволите правиш в в този храст!?-възкликна Тае и направи гримаса заради което Джимин го удари по кракът и го дръпна за ръката като го свлече на земята при него.
-По-тихо глупако.-изшептя през зъби Джимин и изгледа Тае злобно.-Да не би да искаш той да ни чуе!?
-Оф пак ли онова момче Джимине.-изпъшка блондина и завъртя очи.-Щом толкова го харесваш не е ли по логично да го заговориш, от това да се криеш зад храстите в двора на училището.
-На теб да не би да не ти достига кръв до мозъка. Спомняш си какво стана последния път когато се опитах да го заговоря. Още ме е яд че го залях с вишнпвия сок и съсипах тениската му която толкова добре му стоеше. Но не съм аз виновен, че Кук те гонеше и се блъсна в мен. След това го отбягвах цяла седмица. А Кук си получи заслуженото веднага след което се прибрахме вкъщи.
-Ааа спомням си това!-каза Тае като се опитваше да си поеме въздух, защото се смееше като психопат.
-По-тихо бе!-изшептя отново Джимин след което пак върна погледът си върху седящото момче на училищната пейка. Кавявата му коса спускаща се по нежното му и красиво лице. Бялата му нежна кожа. Дори изпъкналите му вени на ръцете изглеждаха толкова съвършенни. Толкова красота и нежност събрана на едно място. Джимин не отделяше поглед от момчето, за да не изпусне някое негово движение което според Джимин бе толкова грациозно и внимателно. Той пишеше нещо и от това което знаеше Джимин за него, момчето обичаше да пише текстове за песни, следкоето да ги озвучава и накрая да се получи изпълнена с емоции песен. Явно сега пишеше нов текст и единственото което Джимин искаше в момента беше да разбере какво е написано на белия лист и да изпита всяко едно чувство което е изпитал авторът когато е писал произведението си.
-Ааааааааааа!-изпищя Тае толкова силно, че ги чуха всички на двора. Той толкова бързо изкочи от храста, че Джимин дори не знаещ причината за писака подскочи и той.-Пчелааааа!-продължи да крещи момчето заради което Джимин също изпищя и двете момчета хукнаха из двора като всички останали около тях не спряха да се смеят.-Пчелаааа!-продължиха да крещят двете момчета като не спираха да се смеят.
  А по лицето на момчето на пейката се изписа лека усмивка.