Тази нощ, Чонкук усети Джимин, да се поти и да трепери в съня си.
"Бебе, добре ли си?", Чонгкук внимателно събуди малкия.
"Какв..? Да, да.." Джимин се събуди, оглеждайки се ужасен.
"Бебе.." Чонгкук каза, като галеше гърба на Джимин "..ти се потеше и трепереше. Сигурен ли си, че си добре? Да не си болен?"
"..Добре съм.." каза Джимин, все още леко треперейки.
Чонгкук го гледаше известно време, преди да предложи, да излязат на разходка с колата, на което Джимин се съгласи с неохота.
Чонгкук караше из града, безцелно и тихо, като преплете пръстите си с тези на Джимин. Той се обърна към него на червено - абсурдно е, че е червено, когато единствената кола бе тяхната, която се движеше по това време на нощта. Чонгкук отвори уста за да каже нещо, но думите се изгубиха, когато видя, че Джимин беше заспал, главата му облегната на прозореца. Почти изплашен да тръгне да кара отново, бавно. Джимин не се събуди. Чонгкук покара наоколо, докато не стана време, Чим да се оправя за работа.
Кук го събуди, когато бяха пред къщата им.
"По-добре ли се чувстваш?" попита Куки, когато влязоха в спалнята си.
"По-добре. Благодаря."
"Искаш ли да ми кажеш, какво те притесняваше снощи?"
Чим затвори очите си за малко, като започна да се тресе отново.
"Шш. Няма нищо, бебе. Тук съм." Чонгкук хвана и двете ръце на Джимин в своите.
"Няма нищо." продума Куки колкото се може по-успокояващо. Джимин премигна, наблюдавайки го, докато сълзи не се появиха в очите му.
"Няма нищо." Чонгкук му каза отново.
"Ти умря." прошепна по-големия.
"Какво!?"
"..в съня ми.."
"Ав, бебе, аз съм тук. Няма да ходя никъде."
Джимин потрепна и Чонгкук го придърпа за прегръдка.
"Няма нищо" прошепна той.
"Ти умря точно пред мен...без значение колко се опитвах да те достигна..... Аз закъснях" подсмръкна Чим.
"Аз съм тук, добре съм. Било е просто кошмар."
Джимин подсмръкна срещу рамото му и те постояха така за доста дълго време, докато Куки шепнеше успокояващи думи.
"Хей, имам железния човек на моя страна. Никой не може да ме нарани." каза той, което накара другия да се усмихне.
"Джимин, било е просто кошмар. Не е реално." каза той, когато другия измърка.
"Бебето добре ли е?" запита Чонгкук, като потупа коремчето на малкия.
"Да.."
"Обичам те. Никога не забравяй това. Тук съм за да остана с теб завинаги." каза Куки, избърсвайки сълзите на малкия.
"И аз те обичам. Съжалявам ако съм бил в тежест.."
"Никога не казвай това отново. Никога няма да си ми в тежест. Никога."
"Трябва да излезеш за работа след няколко минути, а ти почти не спа."
"Стига да си щастлив и здрав, мога да се справя ден или два без да спя." отговори му той, усмихвайки се.
"Чонгкук-ах.." Джимин се просълзи отново.
"Обичам те." каза Куки, навеждайки се да целуне малкия.
"И аз те обичам." каза Джимин, като отвърна на по-високия.
Край.
-----
thank you btsrockz ❤
---
надявам се да ви хареса. ❤
