Before

•Първа глава•

-Ариана, виж - каза той и ме целуна. Не осъзнавах какво се случва. Реших да се отдръпна.

-Простак. Ти нормален ли си? Как можа да го направиш - виках по коридорите.

Събудих се обляна в пот. Явно това беше само кошмар.

-Какво става? - каза брат ми, когато влезе в стаята.

-Нищо, просто кошмар - повторих го около три пъти.

-Ако си сигурна, че няма нищо слизам в хола - каза той.

-Да, кошмар е - изкрещях аз и хвърлих възглавницата по него. Влезнах в банята и си наплисках лицето със студена вода. След като се съвзех отидох пред гардероба, за да си избера дрехи. Облякох бяла тениска на найк и вързах косата си на висока опашка. Пъхнах учебниците си по история, химия и биология и пъхнах три тетрадки. Взех телефона си и слезнах в кухнята.

-Искаш ли да ме закараш до училище? - попитах баща ми.

-Не мога, питай брат си. Ще отсъствам три седмици - промърмори той.

-Но татко.. Рожденият ми ден е след точно две седмици - ядосах се аз.

-Знам, знам. Ставаш на шестнайсет. Играй си с брат ти на футбол както всяка година. Имам много важна работа и изненада за теб и брат ти, но ще разберете след рождения ти ден - каза той и излезе.

-Нека позная - казваше брат ми докато влизаше в кухнята - няма да го има много време и аз ще те карам за училище...

-Да, щеше ми се мама още да е тук.. - промърморих аз, а брат ми ме гушна.

Обухме се и се качихме в колата. След около пет минути вече бяхме пред училището. Благодарих на брат си. Влезнах в училището и си припомних за онзи кошмар. Оставих раницата си в шкафчето и извадих учебниците си по история. О, не. Мисля, че кошмарът ми се сбъдва. Забелязах как момчето идва насам.

-Ариана, виж - каза той и ме целуна. Не осъзнавах какво се случва. Реших да се отдръпна.

-Простак. Ти нормален ли си? Как можа да го направиш? - виках по коридорите.