Before

•Втора глава•

-Злепоставям те - намигна той.

-Престани. Не си интересен - усмихнах се фалшиво.

-Ще се видим в час - намигна отново и отиде някъде. Спрях да говоря и взех учебниците си по история, след което ударих силно шкафчето си.

-Мади, днес госпожата по биология я няма - изкрещях аз и зеленоочката се обърна и се върна до шкафчетата, за да си остави учебниците.

Влезнах в кабинета по история и седнах на първия чин. Всичките ми приятели бяха в различни часове от този и нямаше с кой да си говоря.

След около пет минути вратата се отвори и всички погледнахме към нея.

-Сядай веднага на първия чин - извика госпожата. Той седна и започна да си играе на телефона.

-Ще намалиш ли шибания звук? Или ти харесва да слушаш как поредното момиче, което използваш ти пише, че те харесва? - издразних се аз и госпожата ме погледна злобно.

-Есе от две хиляди думи за някой владетел в Северна Америка през шестнадесети или седемнадесети век, ясно ли е? Да го предадеш в сряда - каза госпожата. Аз се ядосах и излезнах от кабинета. Отидох в двора на училището и видях Лиам.

-Хей, може ли да поговорим? Бих говорила с Мади, но не знам къде е - спрях да говоря и той се съгласи - ами.. Стайлс ме дразни. Заради него ще съм на корицата на училищния вестник или по-скоро клюкарското списание. И също така ще пиша есе по история от 2000 думи заради него.

-Ако искаш аз ще ти помога - предложо той.

-Мерси, но няма нужда.. - прегърнах го аз и влезнах вътре. Играех си на телефона, но изведнъж усетих с лицето си студения под. Знаех си, че това беше Стайлс. Станах от земята и си взех телефона. Отидох до шкафа ми. Джес ме чакаше там. Взех нещата си и започнахме да си говорим.

-Какво става със Стайлс? - намръщи се.

-Ами.. Ще разбереш по списанията - извъртях очи.

-Окей, аз ще тръгвам, защото закъснявам - прегърна ме тя и тръгна към някоя стая. Сега имах химия. Взех си нещата и тръгнах към кабинета.

Мина часа и Хари ходеше по мен.

-Престани - изкрещях аз и му ударих шамар. Изобщо не ме интересува кой ме гледа и кой не.

-По-силно не можеш ли - ухили се той. Ще види той аз какво мога и какво не. Оставих нещата си в раницата и излезнах в двора.

Седнах на стъпалата и започнах да си играя на телефона. Сега имахме свободен час, защото госпожата я няма. Седях на най-долното стъпало и усетих как някой тича. Не знаех дали е Стайлс или не, защото имаше около 10 други човека в нашата група. Видях как някой ме прескочи. Беше Стайлс. Оставих нещата си и започнах да го гоня.

Докато тичаше подскачаше като заек и аз се смеех, за това се бавих много. Отстрани изглеждаше като гоненица на куче и котка. Накрая се престорих, че падам и той спря.

-Няма да се хвана на долните ти театрални представления - намигна той.

-Какви представления? - попитах аз и се опитах да пусна една сълза, за да изглежда, че наистина ме боли. Той се приближи и аз го хванах.

-Добра работа - ухили се той. Държах го отзад на тениската. Издразни ме и дръпнах рязко и оставих следи от ноктите ми по гърба му. Завъртях се и отидох да си взема нещата.

-Я чакай малко - каза той, докато пипаше раната - Защо го направи?

-Дразниш ме.. Постоянно - гледах го право в зелените му прелестни очи.

-Но някога ударих ли те? - попита той - Една капка кръв и нито един косъм не е паднал от главата ти.

-Ти си мислиш, че това е нищо ли? Всеки ден дразнене, силно е да се каже тормоз, но нека приблегнем на дразнене ежедневно. Остава да дойдеш в нас и да ме дразниш. Какво си мислиш? Аз да не съм от онези малки пикли, които ходят по теб като кученца, само за да имат славата и парите ти. Мислиш, че аз съм една от онези.. - замълчах си, защото щях да изръся някоя глупост - Това, че въртиш всяко момиче,което найстина мисли, че те харесва на малкия си пръст, не означава, че трябва да ме добавиш към онези малки кучки. Всички онези твои "фенки" си мислят, че ти си слънчице и мислиш най-доброто за всеки. Мислят си, че ти не би ударил някой с перо, пък да го спънеш на земята. Също така "фенките" си мислят, че ти си перфектен ученик. Ти имаш само шестици, слушаш госпожите много внимателно и не ги прекъсваш за нищо на света. Да отбележим, че не закъсняваш и не съсипваш живота на никой. Казваш, че в списанията има само измислици за известните личности.. Ами ти май не си известна личност, защото не пишат лъжи за теб. Ти си един долен измамник и подлец, готов на всичко за славата и богатството. Ти си един тъпанар, смотаняк, който си мисли, че ще "завладее сърцата" на всички. Брат, не сърцата, а умовете и то с измислици. Ти си едно нищо. Ти си пълен простак на когото всяка втора дума му е лъжа. Ти си един измамник. Ти си лъжец. Ти караш всяко момиче да се влюби в теб, след което го зарязваш на улицата. Унижена, но с повече ум. Разбрала е, че ти и една стотинка не би дал за някой. Разбрала е какъв простак и използвач си. Ти си... - опитах се да довърша изречението, но той го прекъсна с целувка