Карах сред полета, гори и планини.
Независимо къде съм, с кого съм ти беше винаги там. Сякаш пред мен стоиш, а аз бягам далече от теб, но ти все успяваш да се промъкнеш измежду сенките и пак сърцето ми караш да се влюби в теб. Сега стоя в колата, гледайки напред, чувствайки как дъхът ти като бриз минава през врата ми. А нежните ти ръце минават през гърба ми, забивайки нокти дълбоко в мен, дърпайки ме към себе си. Опитвам се да избягам, увеличавам скоростта още и още, но ти все си там. Наблюдаваш ме от задните седалки, а аз чувам смеха ти, твоя така мелодичен завладяващ смях. Изведнъж ми причърнява сякаш сънувам, виждам теб с твоя умаен поглед как гледаш дълбоко в очите ми, вътре в мене и ме раздираш бавно на малки пърчета. Оставяйки нищо друго освен невинната ми душа. Изведнъж аз отворих очи и бях по-лек, по-свободен, не усещах нито капка болка. За секунди разбрах, че бях мъртъв, летях нагоре в небесата и наблюдавах размазаното ми в дърво тяло. Ти успя, уби ме ! Емоционално аз вече нищо не съм. Не съм човек и всяка нощ, щом заспя ще сънувам този сън отново и отново. Твоето ехидно лице. Безпомощно ще лежа, размазан от неземната ти зашеметителна всякъш обладаваща красота , разбит на парченца. Ще се боря всяка нощ да опазя емоциите си от тебе, но уви безуспешно...
-The Looming Shadow-
