ᏆhᎬ bᎪbᎽsᎥᏆᏆᎬᏒ『yoonmin』редактира Се

Seven

Неутрал:

Джимин седеше на дивана в хола и се чудеше едно...защо по дяволите, Юнги го бе поканил на среща?!

Външно изглеждаше като ,,Умирааам", буквално.
А вътрешно... ,,YEEES BITCH".

Типичен Джимин.

А защо Джимин кротуваше...това един бог знае. За първи път от 13 години Джимин бе кротък. Не пуши. Не пие. Не се дрогира..не крещи като ненормален...седи си спокойно на диванчето без да прави никакви проблеми.

До някаква степен Джимин се радваше, че срещна Юнги. Защо? Защото спря да пуши, пие и опотребява наркотици...това за Джимин бе някак очудващо невъзможно, но това което се случи последните дни, го накара да повярва...някак си.

Джимин:

Не мога да повярвам...Юнги ме покани на среща...

Радвах се...не знайно защо, но...се радвах, когато си спомнях момента, когато Юнги ме канеше на среща...този момент беше незабравим за мен...

-Дребен, би ли ми донесъл чаша вода?-Попита Юнги, като насочи поглида си към моя.

Това накара тялото ми да изтръпне. Хареса ми...по дяволите!

-Р-разбира се...-Заекнах и станах от мястото си и се запътих към кухнята, за да му налея вода от чешмата.

-С лед или без лед?-Провикнах
се с треперещия си глас, което явно не остана незабелязано от Юнги.

-Ей хлапе...? Да не ти е студено?-Провикна се Юнги чак от кухнята.

-Не...-Проговорих отново с треперещ глас и без да ми пука дали с лед или без лед иска водата, се запътих към кухнята с чаша вода без лед в нея.

Отидох в хола и оставих чашата с вода пред Юнги и седнах заглеждайки се в една точка.

-Пак ще те питам. Студено ли ти е?-Попита по-сериозно Юнги

-Казах ти, че ми е добре!-Троснах му се.

Юнги:

Не му повярвах и за това съблякох суитчъра и го наметнах отгоре му.

-Ама аз ти казах, че не ми е...

Не го оставих да довърши и го одарих леко с юмрук по главата, която и без това беше празна.

-Охх~~-Изохка разтривайки удареното място.

-Ти не си добре с главата.-Изсъска ядосано малчото и заизкачва стълбите към втория етаж.