Our life after the island

Искаш ли да живееш с мен?!

"Руджеро"

След като слязохме от кораба казах на Карол.

Ру- Искаш ли да живееш с мен?!
Кар- Ами Канделария?! Какво ще ѝ кажеш?!
Ру- Спокойно! Аз знам какво да ѝ кажа,само се съгласи!
Кар- Добре! Съгласна съм! - усмихна ми се.

"Карол"

Вече бяхме в къщата и се качих в стаята,си за да си събера багажа. След като бях готова слязох долу.

Каро- Къде отиваш с тези куфари?
Кар- Ще живея при Ру!
Вале- Ами Канделария?
Ру- Аз ще се управя с нея!
Вале- Добре, чао и ще ни липсваш! - прегърна ме.
Кар- Хей,не отивам на другия свят,ще идваме да ви виждаме! - усмихнах им се.
Ру- Да!
Кар- Добре,а сега тръгваме! - казахме чао на всички и излязохме от къщата....
Кар- Толкова съм уморена! - казах щом влязохме в къщата на Ру.
Ру- Канделария?!
Кар- Ру,виж! - показах една снимка на Ру,която видях на шкафчето.
Ру- Не може да бъде! Това са Канде и Макси,заедно и щастливи!
Кар- Макси е най добрия ти приятел,нали?
Ру- Да! Значи Канде ме е зачрекнала и е заживяла нов живот с него?
Кар- До,но все пак всички мислеха, че сме "мъртви",а и мина една година, нормално да е започнала нов живот! А сега се успокой,вземи си един душ,почини си и после,ако искаш ще отидем в къщата на Макси, сигурно ще е там и ще говориш с нея. Става ли? - попитах го.
Ру- Да! - усмихна ми се и се качихме горе...

Ру ме настани в стаята за гости. Той искаше да спя при него,но аз мисля,че все още е рано,затова се настаних тук. Влязох в банята,съблякох дрехите си и влязох под душа. Толкова време бях на този остров,че бях забравила какво е да се изкъпеш,не в морето, а чиста вода, какво е да легнеш на меко легло,а не на някой твърд хамак,който е направен от дървета и въжета, с една дума всичко. След като се изкъпах,излязох от банята, отворих си куфара и взех първите дрехи,които видях. Управих си косата, сложих си малко грим и вече това бях истинската аз,отново се виждам такава каквато бях преди да попадна на острова. Не изключих да си направя и едно селфи. Оставих телефона си на леглото и слязох долу,дано да има нещо за ядене иначе ще умра от глад. Започнах да ровя във всички шкафове и накрая намерих два пакета спагети. Йес, спасена съм. Сложих ги в една тенджера и ги оставих да се варят. Отидох в хола и в същия момент Ру слизаше по стълбите.

Ру- Бях забравил колко си красива! - дойде до мен и ме целуна.
Кар- Значи,досега не бях красива?
Ру- Не,беше красива,но сега си още повече! - и ме целуна отново,след което паднахме на дивана. След като се отделихме казах.
Кар- Отивам да проверя спагетите!
Ру- Оо..храна ли готвиш?
Кар- Да! - отидох в кухнята и видях, че спагетите са готови. - И храната е готова! - сложих ги в чинии и ги поднесох на масата.
Ру- Мм.. вкусно. - започна да се храни,а аз се смеех на физиономиите,които правеше и си мислех. Какво стана през тази една година? Попаднах на необитаем остров и стоях една година, в която вече бях изгубила надежда, че ще ни намерят,но съм сгрешила. С Ру сме заедно,а си нямах и на представа,че това ще се случи някога,а сега..сега съм отново в Буенос Айрес, щастлива повече от всякога,защото живея при любимия си и сме щастливи,че се върнахме отново тук и сме заедно...

***

"Руджеро"

С Карол сме в хола и гледаме някакъв филм,обърнах се към нея,за да ѝ кажа нещо,но тя беше заспала. Хванах я и я занесох в моята стая. Легнах до нея и заспах..

"Карол"

Събудих се и видях, че Ру е до мен. Заспала съм, той ме е пренесъл тук и е заспал. Видях часа и беше 16:30ч. Слязох долу и реших да пусна новините.

Репортерката- Както всички знаем, известия сериал Soy Luna имаше концерт в Испания,но поради буря самолета е паднал в морето и всички мислехме, че всички от каста са мъртви,но не! Мина една година и чак сега установихме,че те са живи и самолета не е паднал в морето,а на необитаем остров близо до Испания. След дълга операция на намирането им,те са открити и са докарани с кораб,до Буенос Айрес живи и здрави! - спрях телевизора, защото не ми се слушаше повече.

Ру- Вече целия свят знае,че сме живи. - дойде до мен и седна на дивана.
Кар- Знаеш ли..забравих какво е да си известен,когато бяхме на острова.
Ру- А искаш ли да си спомниш? - попита ме.
Кар- Не знам.. обичам феновете си ,да пея,да се снимам в сериали,но не знам дали вече искам да съм известна,искам да се занимавам с нещо друго. А ти? Какво искаш?
Ру- Аз искам да съм там където си и ти. - усмихна ми се както и аз на него и го прегърнах. Реших да сменя темата и го попитах.
Кар- Искаш ли да отидем,в къщата на Макси?
Ру- А ти сигурна ли си,че искаш да дойдеш с мен? - кимнах - Добре,да отиваме...

А/Б

Хей.. ето я и първата глава. Да,знам трябваше да я кача преди много време,но се занимавах с другите ми истории и напълно бях забравила за тази. Така,че ето я. Тази е много кратка, защото исках да я кача, колкото се може по скоро,но днес ще се опитам да кача още една глава към 20:00ч или по късно! А сега,чакам мненията ви и до скоро!💜