Обърни се

Ново начало

Хоупас

Тази сутрин станах рано. Не си падам по ранните сутрини, но напоследък страдам от липса на сън. Откакто навърших осемнайсет се чувствам странно, но не по онзи начин, по който си мислят хората. Далеч съм от мисълта, че страдам от синдрома на порастващото дете, не мисля, че след навършването на осемнайсет си по- отговорен.

  -Хоупас, ще закъснееш за училище!

  -Идвам.

Взех си раницата, облякох си суичъра и отидох до огледалото да си сложа гланц за устни. Погледнах със суров поглед  момичето срещу мен, то правеше същото. Бях притеснително бледа, с тъмни кръгове под очите, обикновения ми свеж вид се бе изпарил. Явно нямаше да мина само с гланц. Сложих малко фон дьо тен, спирала, руж и леко кафеникави сенки, с които сега тъмнозелените ми очи изглеждаха по-светли. Накрая сложих тънък слой гланц върху плътните си устни, това бе любимата ми част, защото може би единственото нещо, което харесвам в себе си, са устните, които съм наследила от мама. Правата си кафява коса явно съм взела от баща ми, когото не познавам. Когато бях малка често питах мама кой е баща ми и защо не е с нас, но единственото нещо което ми бе казано, е че е швед, и се казва Исак Тиемпестас. С майка ми се запознали в Швеция, Стокхолм, когато тя била на двайсет и три. След като се прибрала в Англия разбрала, че е бременна с мен, но била студентка по медицина и не е могла да ме гледа. За това съм живяла при баба Сторми до пет -годишна възраст. После мама си ме е взела при нея след като завършила хирургия.Така и не се свързала с Исак, защото не знаела нищо друго освен името му.

  -Хоупас, ако изпуснеш автобуса няма да те карам до училище.

  -Идвам, мамо.-Вързах набързо косата си на конска опашка и се затичах по стълбите.Майка ми беше направила английска закуска, която трябваше да излапам по-най бързия начин, ако исках да стигна навреме.

  -Ето ме. -надянах изкуствена усмивка.

  -Хоупи, скъпа, изглеждаш страхотно!- ето защо обичам грима, може да прикрие всичко.

  -Вълнуваш ли се за първия учебен ден?

Оу, да направо си умирах от нетърпение.

  -Да мамо, доста е вълнуващо. Нов дом, ново училище, друг континент.

  -Скъпа знам че не ти е лесно, но знаеш че тази работа ми трябваше, пък и не ти ли харесва Америка?