Силата на любовта

Глава първа

- Ще се върнеш тази вечер, нали? 

-Надявам се, че ще успея да хвана полета за Лос Анджелис, но не съм сигурен. Кар, там ли си? Обичам те, не искам да се съмняваш в това. Мисля за теб всяка проклета нощ, в която ме няма! Ще се прибера довечера! Трябва да затварям, обичам те! - Роджър ми затваря още преди да е изчакал да му кажа чао. 

Не мога да разбера какво толкова прави вече четирайсти ден един фотограф в Лонг Бийч. Няма какво толкова да се снима на един плаж.

Трябва веднага да си избия Роджър от главата! След десет минути пристигам на работа, където трябва да се запозная с хиляда нови колеги и определено не искам да останат с впечетлението, че съм тъжна сгодена фръцла, която страда по годеникът си. Чудя се дали шефката ми - Елизабет - не е имала любовна връзка с въпросния ни нов съдружник, господин Нейлс.

Автобусът минава покрай парк с хиляди рози, точно от където ми каза Елизабет, и отсреща се вижда четири етажна сребриста сграда. Вероятно това трябва да е кантората на господин Нейлс, защото един човек току-що свали голям надпис "Нейлс компани".

Щом автобуса спира слизам и вятърът превръща в балон бялата ми пола. Мразя когато става така и определено предпочитам панталони за работа, като се има предвид поведението на колегите ми, но няма как, тъй като сме в Лос Анджелис и жегата е ужасна през цялата година. Пресичам бързо и щом се качвам на тротоара виждам от един бус да се подава голяма табела "Слейзън-Нейлс компани". Поне съм на правилното място.

Влизам в четири етажната сграда и офисите на първия етаж направо ме сразяват.  Намират се точно след рецепцията.Единият е по-голям от някогашното ми студентско жилище в Сан Францицко. Приближавам симпатичното червенокосо момиче на рецепцията, за да я попитам къде се намира офисът ми, защото съм убедена, че нито един от тези не е моя, когато към мен идва Елизабет. 

-Каролин! Как се раздвам да те видя! Защо не се качваш горе? - Може би, защото не знам какво имаш предвид по горе.

-Здравейте, госпожо Слеизън! Дори не знам къде съм.

-О, миличка! Ела ще се качим и ще те запозная с господин Нейлс! - Озаряваща усмивка на Елизабет и начинът, по който изрича името на господин Нейлс, ме навежда на мисълта, че спи с него от поне...месец. О, колко съм наивна! Как можах да си помисля, че Елизабет Слейзън, ще започне да работи с някой, който не е проучила обстойнo, дори и в леглото.

Неусетно, докато размишлявам над любовния живот на шефката си, сме стигнали до просторно фоайе на четвъртия етаж. Там няма хиляди офиси като долу. Само една малка рецензия, зад нея един офисът, зад него кабинета на господин Нейл, а до него този на Елизабет. 

-Ето го и Стив! Стив това е асистентката ми Каролин, Каролин това е новият ни съдружник Стивън Нейлс!

-Здравей кукло! Наричай ме просто Стив! - "Кукло"?! Кой е той, че да ме нарича кукло. Да го наричам просто Стив?! О, да Елизабет определено спи с него!

-Здравей...Стив! Само да попитам - сега и на двамата ли съм асистент?

-Не, не мила! Няма да те натоварваме толкова! - възкликва Елизабет - Ела да те запознаем с Иън!