Началото e едва краят на една истинска любов.❤😢

Началото и краят.

Стоях на прозореца с часове. Обичах да гледам как децата си играят макар, че не можех да правя същото като тях ,и да не разбирах игрите им. Най-вече обичах да гледам нея. Не знам, но за мен нямаше по- красиво момиче от нея на земята. Всеки ден на обяд точно в един часа  тя сядаше на пейката пред нас. Точно под прозореца на моята стая и четеше книга, от време на време при прелистването на всяка страница тя поглеждаше към прозореца ми ,усмихваше ми се и продължаваше да чете. Един ден тя просто помаха с ръка към мен и ме извика. Не исках да я уплаша  и затова нямаше как да сляза при нея ,а така ми се искаше да зърна лицето и от близо. Повдигнах раменете си кимнах с глава за знак че не мога да сляза. На следващия ден някой позвъни на вратата. Майка ми сега си влезе в стаята ми и каза че имам посетител. Разбира се аз не бях много разговорлив и нямах много приятели, попитах  я кой е тя каза ,че е момиче, което иска да ме види. Доближих се до прозореца и тя стоеше долу, пред входната ни врата .Можех да зърна очите и лицето и отблизо . Не ме беше страх не исках да видя състоянието в което се намирам. Може да не ме хареса. Казах на майка ми да я отпрати .Като и каже че ме боли главата, да дойде някой друг път. Кой би искал да има приятел инвалид. Все пак майка ми не ме беше послушала и я пусна да влезе. Тя застана до вратата на моята стая и каза: Оливия.
Казвам се Оливия.
Беше толкова красива имах чувството че сънувам.
Погледнах я и казах Саймън ,името ми е Саймън.
Най-хубавото от всичко е ,че не я интересуваше това, че съм инвалид .
Започнахме да си говорим за всичко за което се сетихме. Тя стоеше дълго време вкъщи ,но за мен беше като един миг времето с нея минаваше толкова бързо. И от този ден насам станахме неразделни. Всеки ден идваше у нас гледахме филми четяхме книги. Дори започнахме да излизаме. Един ден Докато бяхме в парка на мен ми прилоша. Тя се изплаши звънна на майка ми тя дойде много бързо Прибрах се в къщи. Бях заспал, когато се събудих тя си беше тръгнала. Почувствах се ужасно ,защото не исках моите проблеми да ни разделят.
Тя ме караше да се чувствам щастлив. Затова; че не я беше срам ,когато буташе количката ми и всички хора се обръщаха след нас . Затова, че винаги беше до мен ,дори в най-трудните ми моменти. 16-ти февруари 1997 година. Няма да забравя този ден ,тя отново беше дошла у нас бяхме сами двамата в цялата къща, гледахме филм .Тя ме погледна прехапа устните си усмихна се, и ме целуна сякаш се пренесох в рая. След това бавно разкопча копчетата на ризата ми едно по едно. И ние го направихме . Правихме секс ,усещането беше незабравимо. На следващия ден ми беше много лошо. Гадеше ми се и повърнах. Майка ми се притесни и извика лекар, лекарят ми каза, че трябва да почивам и забрани на майка ми да ме извежда навън.. Бях тъжен чудя се как ще кажа това на Олив. Как изобщо ще и съобщя още една пречка във връзката ни. Мина се година откакто бяхме заедно. 14 февруари си казахме първото си обичам те. НА 15 аз и предложих брак, Тя прие беше толкова щастлива.На този ден също ме приеха в болница .
И точно на същата дата която беше и първата ни целувка 16 февруари. Година по-късно аз починах.