Началото e едва краят на една истинска любов.❤😢

Ще си тръгна само ,когато видя усмивката ти.

Измина година откакто аз починах. Дойде пролетта цветята разцъфтяха, слънцето огряваше лицето на Оливия все така красива и все така натъжена .Всяка вечер я слушах как четеше любимата си книга на глас, след това отново разглеждаше нашите снимки и плачеше .Искаше ми се да мога да я утеша ,да я прегърна и целуна ,но аз съм просто един дух. След смъртта ми така и не видях светлината просто останах тук на земята, явно имам недовършени дела. И едното от тях беше да видя Оливия отново щастлива,
намерила любовта в очите на друг.

Искате ли продължение?
Какво мислите за историята досега?