Какво ще се случи ако две момичета се изгубят в гората ?
∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆
Анастасия и Джанет са най-добри приятели още от деца.
Те решават да отидат с приятели на къмпинг, но през нощта се случва нещо странно.
Какво ли се е случило ?
Глт. Анастасия Днес нашата компания ни покани тази вечер на къмпинг. Ние естествено се съгласихме с Джанет. Бяхме много развълнувани (особено Джанет, защото тя обича много природата ) . Започнахме да се оправяме. А: Побързай ма фръцло Д: Изчакай малко ! Стига си припирала бе блонди ! А: Айде по-бързо щото вече другите ни чакат. Д:Готова съм ! Така ние тръгнахме към гората. Когато пристигнахме опънахме палатките , запалихме огъня и насядахме на дъбовете.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Решихме да си разказваме страшни истрории аз малко не бях съгласна, защото много лесно се плаша, но се съгласих. Първия започна едно момче от нашата компания който се казваше Йоан Й: Хей чували ли сте за легендата на кралските синове които изпили кръвта на майка си ? Имало едно време кралско семейство в което живяли крал и кралица. През 13 юли 1560 година се родили две момчета, но странното в тях е че са били вампири. Кралицата се объркала много, но после разбрала че краля бил вампир и той се хранил с животни. Кралицата била потресена от факта, но го приела като никой от града не знае за това нещо само кралските съветници. След 26 години се случило нещо страховито. Кралицата била убита от собствените си синове, защото те неможи ли да устоят на кръвта й. Баща им много се ядосал и накарал всички селяни да се махнат от града, за да могат синовете му да не ги убиват. И така до днес кралските синове чакат някой да влезе в замъка, и започва играта. Така той свърши със своя разказ мене ме хвана леко параноя. А:Всичко е просто измислица. Не съществуват неща като вампири и такива неща. Всички кимнаха едновременно Глт. Джанет Винаги съм искала да съм вампир, но те не съществуват. Д:Мисля че стана прекалено късно, хайде да се прибираме по палатките, и без това алкохола ме приспива. Сутринта към 3:00 с Анастасия се събудихме от някакъв странен шум. А: Джанет мисля че има нещо на вън. Страх ме е ! Д: Спокойно, може да е Йоан или някой друг. А: Не знам, но ме хвана параноя. Анастасия започна да хлипа. Излязохме бавно от палатката, аз си взех малкото ми ножче, а Анастасия си взе фенерчето. Всичко беше тъмно, когато Анастасия светна с фенерчето и двете замръзнахме на място заради гледката която видяхме. Всички от нашата група бяха обесени на един голям клон на едно дърво. Ние започнахме да бягаме към гората пищейки и плачейки. Сигурно половин час сме бягали, но в дълечината видяхме замък отидохме до вратата на замъка, блъскайки по нея с всичка сила. Пред нас излязоха...
