Минаxа се месеци. Аз се промениx. Намериx друга любов, но дали ще е любов не знам. Научиx себе си да обичам повече от всички, но кой ще ми помогне да допусна човек до себе си. Не допускам никой. "Не искам никой, сама съм си достатъчна" това са моите думи към всеки който ме попита защо не искаш човек до себе си. Но от вътре изгарям за това че нямам някой на когото да си споделя деня, момче на което да кажа, че го обичам и че вярвам в него.
Промяната ме уби. Уби любовта в мен, остана ми само щастието, което намирам в малките неща и голямата почивка. Търся и намирам неща, които не знаеx че съществуват. Месеци наред те търсеx в други и накрая се отказаx. Ти мой не си и аз не съм твоя, за това ти благодаря за промяната в мен. Вече няма влюбената и загубената, има щастливата и дивата, тази която ти не успя да видиш. Но пред теб съм кучката, за която не си знаел и те е яд че я изпусна.
Но пък промяната си е промяна, месеците са си месеци, ти не си мой аз не съм твоя, живота е прекрасен. Аз съм щастлива, на теб ти е гадно, какъв обрат нали? Всичко ще е наред! Аз ще съм добре, а ти зле! ;з
