Цвете в нощта

Това не беше по план!

Звънецът за края на шестия час удари. Всички в стаята зашумяха и започнаха да прибират учебниците си. Всеки бързаше, защото беше петък, а в петък всеки имаше планове навън. Освен мен. Реално имах, но не включваха забавленията на един нормален тийнейджър. Изчаках по-голямата част от класа да излезе, защото мразех навалиците. След като излезнах отидох до шкафчето си, за да оставя учебниците, по които нямаше да уча за уикенда и да взема тези, по които ще. На вратичката имаше позната розова бележка с аромат на ягода.

"Чакам те на паркинга хохо"

Мушнах бележката между страниците на някой учебник и тръгнах по дългия коридор.
На входа на училището почти нямаше вече хора, освен някои ученици,  които допушваха цигарите си. Паркингът също се бе изпразнил. Разбира се, нямаше как да не забележа червеното Алфа Ромео на Лена. Не само защото цвета се набиваше на очи, но и защото   малко гимназисти можеха да си позволят да карат такъв скъп модел кола.

- Хайде, беб! Уикенда ще бъде дълъг, затова трябва да се подготвим отрано! - ентусиазираното лице на най-добрата ми приятелка очевидно очакваше някакво потвърждение от мен, но истината беше, че идея си нямам за какво ми говори
Мълчанието ми явно показваше достатъчно, затова тя продължи да говори - Партито....у Ник!

- Този уикенд ли беше?

Лена кимна.

- О, Ленс...не мога днес съм вечерна смяна а утре сутрешна. - проплаках отчаяно.
 
Истината беше, че въобще не ми беше до партита. Седмицата беше дълга и тежка и единственото нещо, което исках бе да се докопам възможно най-скоро до възглавницата. Но щях да отида само заради Ник. Не бих искала да го разочаровам, а и не всеки ден ставаше на 18.

- Да разбирам, че ще закъснееш, така ли? - погледна ме тя неодобрително, след което кимнах. - Добреем...ще те закарам до Милкийс.

Милкийс беше най-популярното кафе сред гимназистите и въпреки, че много често гъмжаха рояци от групички младежи , аз обожавах работата си. Работеше се много, но и заплатата си я биваше. Лена не одобряваше това, но тя е възпитана по различен начин. Според нея не е пристойно едно младо момиче "да си губи от свободното време" (както тя обича да казва) , за да бъде по 7-8 часа в едно кафене и да слугува, на когото и да било. Тя, разбира се бе и презадоволена от финансова гледна точка. Родителите и угаждаха на всяка нейна прищявка.

Лена вече паркираше пред кафенето, което от далеч си личеше, че е пълно с клиенти. Още не бе спряла колата, когато скочих и на бегом се придвижих до задния вход за персонала. По -най бързия начин облякох синята тениска с логото на кафенето и излезнах на бара.

- Здравей, Хелън! - усмихнах се и поздравих любезно една от шефките ми.
- Талиса, здравей миличка!  - обичах тази жена. Тя не бе просто шеф, тя бе лидер. Винаги е с нас  и ни помага и в най-напечените ситуации. Тя беше човекът, който не се отказа от мен, дори след всичките разлети кафета. - Кафетата за седма и девета маса са готови. Остана ми да добавя само ягодовата мелба за седма. Ще се справиш ли? - погледна ме с усмивка

Кимнах и се отправих към фризера. Направих мелба и за завършек я залях с кленов сироп.
На седма маса седяха две момчета и едно момиче от моята гимназия.
- Мелбата? - попитах
- За мен - отвърна момичето с усмивка.

На девета маса всеки ден сядаше една възрастна жена, която си поръчваше едно и също кафе, което никога не изпиваше. Когато веднъж и предложих от новите специалитети, които предлагаме, тя отказа и след това отвърна: "Когато станеш на мойте години, ще разбереш удоволствието да си сред млади хора".

Върнах се обратно на бара и се сетих.
- Хелън, ще може ли тази вечер да си тръгна един час по-рано. Приятелят ми Ник има рожден ден. - погледнах я в очакване
- Но разбира се, скъпа! Постой още час и те пускам, все пак трябва и да се приготвиш. - засмя се тя. Обичах чувството и за хумор. Макар да бе на годините на майка ми, Хелън имаше поразителен младежки дух.

1 час по-късно

- Приключих! - обадих се, след като изчисти и последната маса от мпя район.
- Тръгвай, миличка! И да поздравиш този Ник....и да изпиеш един коктейл за мен, но без да прекаляваш с алкохола! - намигна ми Хелън и ми се усмихна за довиждане

Бях толкова забързана, че въобще не забелязах развързана ми връзка и разлятото кафе по тениската на  
Тарън.
- Какво по...гледай малко
- Много съжалявам! Беше случайно- започнах да се оправдавам. Единственото, което можах да направя е да излезна от кафенето с най-бързата крачка, на която съм способна и най-зачервеното от срам лице, което човек би си представил. Усетих тръпки по гърба си, защото това може и да бъде последната ми смяна в кафенето.