Цвете в нощта

Нови дрехи, ново аз

Бях се запътила към къщата на Лена. От кафенето до тях пътят беше около час, но времето минава толкова бързо, когато си вглъбен в нещо, за което не спираш да мислиш. Ами ако Тарън каже на родителите си, с работата ми е свършено... Дори не бях усетила кога съм стигнала, натиснала звънеца и кога Лена вече бе пред мен.

- Не те очаквах толкова рано! - изненада се тя - Аз...съм малко с компания, но ей сега ще го разкарам - усмихна ми се. Чак сега осъзнах, че бе обвита само с бял чаршаф. Започнах да се досещам що за компания е имала...

- И като говорим за вълка...- обърна се Лена с онази усмивка, благодарение на която всички момчета и падаха в краката. Пред нас бе Джоуи...най- добрия приятел ма Тарън, обелечен само по дънки. Лена, сериозно ли? Защо точно той? помислих си.

-Виж Джоуи... - започна тя -..
Ще се наложи да тръгваш, но ще те чакам да партито!

Тя бързо се заизкачва по стълбите, вероятно да се преоблече.
А аз стоях изправена и почти не помръдвах. Беше ми толкова неловко от цялата тази ситуация.

-Оп, здравей Тали- али - поздрави ме Джоуи съвсем спокойно- Как я караш?

- Аз...добре - започнах без да отлепвам очи от пода.

- Добре тогава...ще се видим на купона- намигна ми, след като най-накрая се осмелих да си вдигна погледа.

Веднага щом чух затваряшата се врата на бегом се заизкачвах по стълбите и се отправих към стаята на Лена.

-Ленс..аз...съжалявам наистина! Не знаех, че той ще е тук.
Чух само смеха на Лена.
- О, беб, не се притеснявай! Трябвя да започваш да свикваш с тези неща! - намигна ми, от което поруменях. - А и все пак се радвам, че си успяла да се измъкнеш по-рано от работа. - добави тя и усетих как ме придърпва в предгръдка.

- Такааа...започваме с разкрасяването! - каза звучно и ме погледна с онзи поглед "няма да излезеш от къщата без грим", който винаги се появяваше преди всяко парти.

Честно казано, не разбирах защо си губеше времето да ме гримира, като аз винаги оставах скрита за останалите. Не обичах да се набивам на очи...а ис такива известни приятели като Лена и Ник не бе трудно.
Взех си един бърз душ, след който ми се приспа адски много, но игнорирах умората.
Докато сушах косата си, Лена почти приключваше със своя грим...което значеше, че идваше моят ред. Облякох същите дънки и блуза, с които дойдох и чак тогава осъзнах, че нямам други дрехи. Очевидно това направи впечатление и на Лена.