Глава 4

23 2 0
                                    

На следващия ден Роузи се събуди рано сутринта от плачът на Изабел.Тя трябваше да ги нахрани и приспи.Мислеше да събуди Зак,за да и помогне,но и беше жал да го събуди.Тя нахрани и приспа децата и отиде да направи закуска.Изведнаж се чу блъскате по вратата,Роузи отвори и видя малко кученце с панделка на врата.На панделката беше закачено и писмо на което пишеше:
Роузи съжалявам,че не можах да дойда на исписватето но Алекс ме заплаши,че ще ме убие,защото го чух,че ще отвлече Кристофар.Моляте пази го аз ще дойда възможно най-скоро.
С много обич:МОНИКА
Много се исплаших.Прибрах кученцето и отидох да събудя Зак.Той се обади на някакъв негов приятел в полицията и той му каза, че  Алекс е в затвора заради блудство и присъдата му е 4г.Роузи каза,че може да заминат някъде на почивка.Така и стана.Взеха първите билети за Ню Йорк и решиха да заминат с децата и Моника.Взеха такси и Моника и се качиха в самолета.Пристигнаха, родителите на Моника живееха там.Те с радот приютиха всички в огромното си имение.Мигел и Каролина предложиха да излезтат на ресторант с условието,че намерят бавачка за децата.Всички се съгласиха.вечерта излезнаха на ристорант.Роузи се наяде и всички решиха да отидат на разходка.Роузи искаше да отиде до тоалетната.Докато си миеше ръцете съзря абсолютно същото момиче,като нея.Роузи я заговори
Р-здравей как се казваш.
М-здравей аз съм Хавана.
Х-Ти как се казваш?
Р-Аз съм Роузи.
Р-На колко години си?
Х-На 21
Х-А ти?
Р-На 21
Х-извинявай за въпроса ,но ти осиновена ли си??
Р-Да
Х-Аз също.
Р-Трябва да си разменим номерата.Може да сме сестри и тастъпи неловка тишина...

Необичайна срещаWhere stories live. Discover now