7 Signs-Vmin-

7

Всяко едно цвете имаше своят знак.

Всичките тези седем цвета,които поставях през изминалата седмица, значеха нещо. Трудно ми бе да се взирам в тях, без да  ми напомнят на теб.

Хората казват, че маргаритките добавят повече невинност и чистота към хората.

Точно както ти правеше.

 Розовата роза е символ на изтънченост, елегантност и благодат.Те са изрази на приятелство и платонична любов.  

Теменужката е символ на скромност, свенливост, символ на живота и щастието.   

Слънчогледът се приема като символ на душевна радост и топлина. Счита се, че символизира сигурност и дълголетие.  

Червеното лале, означаваше колко силно съм свързан с теб. Просто защото нашата любов бе истинска.
Лилавите лалета , символизираха почит и кралско достойнство. Просто защото ти беше моят крал.
Пъстрите лалета ,са сред най-популярните сортове и изразяваха преклонение пред красивите очи.  

Орхидеята е символ на красотата и съвършенството.  

Нарцисът е символ на изключителна любов.

Ти бе моят нарцис. Последната част от теб, принаджелеше на това цвете.

Цветарката в магазина ми разказа как нежният цвят на нарцисът винаги е леко наклонен надолу и когато расте край вода, създава впечатление, че се любува на своето отражение.

Може да се каже, че ти бе нарцисът, а аз водата, понеже не можех и миг без да не ти се налюбувам.

Те символизират вярата, красотата и честността.

Казвах си винаги, че успея ли да те забравя и преживея, значи любовтта не съществува. Хората мислеха, че е лесно да се преживее смъртта на някого, който обичаш и си имал някога. Казват, че лесно се свиква да се живее с подобна болка, независимо колко трудно щяло да ми бъде.

Куп празни приказки изречени без да помислят.

Не успях да те забравя.
Не успях да забравя лицето ти,тялото ти, гласът ти, прегръдките ти.
Не успях да забравя как ме гледаше, как ме обичаше, как ме искаше.
Не успях да забравя сълзите ти, които течаха често от очите ти.

Не успях да забравя нищо от теб.

Нито пък да те преживея.

Минаваха ми куп мисли през главата.
Знаех, че ти искаш да живея и да се радвам на живота, а може би и да намеря нова любов.

Но такава едва ли щеше да има, при положение, че навсякъде виждах и търсих теб, а втори като теб няма.

Може би ако просто полегна тук до теб, ще ме вземеш.

Може би отново ще чуя гласът ти. Ще усетя как погалваш лицето ми, как ми се усмихваш. Може би щях отново да те видя.

Вземи ме при теб, Техьонг.
Вземи ме. Защо ме остави сам?

Сам, да се справям с всичко това. С всичките двулични хора и думи, които уж ме успокояваха.

Пред мен ми казваха как лесно съм щял да стъпя на краката си, а зад гърба ми говореха как аз съм виновен за смъртта ти.

Всичките съжаляващи ме и критикуващи ме, презиращи погледи ме съсипваха.

Затворих очи. Усмихнах се.
Дори да знаех, че умирам.

Нямам търпение да изчезна от този фалшив свят, пълен с фалшиви думи, изречени от фалшиви хора.

Идвам при теб.

Край
-------------------------------------
ХАХАХХАХАХА, ЧАО И ОТ ТОЗИ КЕНСЪР :)