Abandoned Pregnancy [Narry/BoyxBoy] *Mpreg* [ Bulgarian Version ]

~*Prologue*~

„Полетът до ЛА ще излети след  10 минути,  може да се насочите към терминал 4“

Вдигнах глава при внезапното съобщение.  Въздъхнах и се изправих като пораздвижих тялото си, преди да вдигна куфара си и да го пренеса през почти празното летище. Дръпнах шарената ми жилетка уверявайки се, че малкото ми коремче не се вижда и извадих билета си готов да го подам на стоящата наблизо стюардеса.

Знам какво си мислите, да, бременен съм, за да бъдем точни в третият месец. Беше моя грешка. Напих се на едно парти и на сутринта се събудих до напълно непознат. Дори не мога да погледна майка си, след като бях нейният невинен ангел и сега бягам в ЛА, така че семейството ми никога да не научи.

Така и не разбрах кой беше странникът. Отидох до банята и когато се върнах него отдавна го нямаше.

~*FLASHBACK*~

Усетих как слънчевите лъчи проникват през завесата карайки ме да простена. Бавно отворих очи и се намръщих, когато чух нечие тихо хъркане. Зрението ми все още бе леко размазано, така че когато обърнах глава, за да видя тъмната коса на странника едва не паднах от леглото. Леко вдигнах завивките, за да видя, че аз и гостът ми бяхме голи. Той имаше добре сложено тяло, така че очите ми се взираха в него. Разтърсих очите си и оставих завивката да падне долу. Скочих от леглото, стенейки от силната болка идваща от гърба ми. Огледах стаята, за да забележа, че боксерките ми бяха хвърлени на пода. Вдигнах ги възможно най-бързо и се стрелнах в банята затръшвайки вратата.

Не мога да повярвам, че правих секс със напълно непознат. Приближих се към огледалото, за да видя белезите покриващи ръцете ми, когато се обърнах леко не бях изненадан да видя от къде идваше болката на гърба ми.

Аз също забелязах тъмната смучка в гънката на вратът ми.  Прокарах пръст по нея и изсъсках, когато болката прониза вратът ми.

Тогава чух трясък извън стаята, преди да чуя как някой тичаше из стаята преди да затръшне вратата. Въздъхнах, той избяга.

Разплисках вода в лицето ми преди да напусна стаята клатушкайки се, все още малко пиян  и започнах да събирам дрехите си осъзнавайки, че са разпръснати из стаята.

~*END OF FLASHBACK*~

Въздъхнах при спомена. По някакъв начин, бих искал моето бебе да имаше баща, но от друга страна съм доволен, че не знае. Той би ме помислил за изрод така или иначе и щеше да ни остави. Тъй като се доближих до терминала забелязах, че има голяма група от момичета, които викаха „Обичам One Direction“ и такива неща. Нямах представа кои са те, така че се опитах да си спомня когато-

-          О БОЖЕ МОЙ! ТОВА Е ХАРИ! – изпищя едно момиче и това накара останалите да се побъркат.

Смръщих вежди и извърнах главата си, за да видя един младеж облечен в много тесни черни дънки и обикновена бяла риза, които ходеше към същата стюардеса като мен. Беше носеше някаква кърпа в кафявите си къдрици, тъмни слънчеви очила Rayban, няколко гердана и някои татуировки, които се виждаха от разкопчаната му риза. Дори и със очилата мога да кажа, че той ми хвърли някакъв бърз поглед и дори видях малка самодоволна усмивка на лицето му, докато вървеше през вратите към самолета, преди да даде билета си на дамата. Момичетата бързо изчезнаха и всички се държаха сякаш нищо не се бе случило. Разтърсих глава преди да дам билета си на стюардесата, която се усмихна и го взе от мен откъсвайки половината.

-          Приятен полет, сър! – каза тя и ме накара да се усмихна. Продължих да нося малкият ми куфар заедно със моят сак. Щях да го взема на самолета със мен, защото беше достатъчно малък, за да мине за ръчен багаж.

Куфарът ми бе изпълнен с всичките ми дрехи, заедно със зарядно, книги, само обичайните неща, докато другата ми чанта съдържаше бебешки дрешки за двата пола, пелени, биберони и така нататък. Дори бях ги поставил във непромокаема чанта, само за да бъдат безопасни, има неща за бебето на стойност около 150 паунда вътре, а аз няма да загубя всичко това.  Когато се приближих до голямата метална птица, качих багажа си нагоре по стълбите и после минах през тесен коридор, за да стигна до мястото си.

-          G5,G5,G5 – промърморих на себе си, докато не видях моята седалка. Бутнах куфара си над седалката и затворих вратичката. Седнах до прозореца с моя сак на седалката до мен и просто въздъхнах, погалих моят малък стомах с пръстите ми. Чувствам се зле за това бебе, искам да кажа, че никога няма да знае кой е истинският му баща, защото дори аз не знам кой е. Сълзите ми се стичаха по бузите ми, без дори да осъзнавам и бързо ги избърсах преди някой да е забелязал. Все още не мога да повярвам, че ще ставам баща, аз съм само на 20, плюс че съм мъж! Това е толкова грешно, нали? Аз погалих коремчето си и се облегнах назад, за да се почувствам удобно, точно когато гласът на пилотите се разнесе из самолета.

-          Добре дошли на борда, пътници! Ще излетим скоро, уверете се , че коланите ви са закопчани и се подгответе за излитане.