Abandoned Pregnancy [Narry/BoyxBoy] *Mpreg* [ Bulgarian Version ]

~*CHAPTER ONE*~

Въздъхнах преди внимателно да закопчея коланът си. Погледнах през прозореца. Можех да видя всички забързани хора, които вървяха наоколо карайки ме да се усмихвам и държейки куфарите си , които качваха на самолета. Погледнах към седалката отпред и видях едни от онези обичайни за самолетите малки списания сложени в джоба на седалката.

Взех една ламинирана листовка и прочетох заглавието очите ми се разшириха, когато разбрах, че това се чете при катастрофа.Преглътнах и го отблъснах от себе си. Дишах дълбоко

,когато коремът ми се преобърна. За късмет един от стюардите вървеше наблизо.

Затова се обърнах към нея и и метнах.

- Ъм , извинете ме .. - казах набързо.

- Да? Как мога да Ви помогна? - усмихна се тя.

- Имате ли пликове за повръщане ? - казах нервно и поставих ръка върху корема си.

- Разбира се - един момент. - каза тя преди да се отдалечи на високите си токове.

Трябваше да дишам дълбоко, за да прочистя главата си докато тя се върна и ми подаде кафявото хартиено пликче. Усмихнах и се, когато го вземах от нея и повърнах закуската си в в него , стенейки.

-Желаете ли чаша вода, сър ? - усмихна ми се тя.

-Д-да моля - промърморих.

Тя ми си усмихна преди отново да се отдалечи, когато повърнах отново и хванах пликът с два пръста.

- Добре ли си? - попита някой с плътен глас. Вдигнах глава, за да видя същото къдраво момче от летището, което също ме гледаше от редът със седалки наблизо

-Ъм да, добре съм просто .. треска. - промърморих и въздъхнах когато снюардесата се върна.

- Ето я и водата ви, просто дишайте дълбоко. - каза тя спокойно подавайки ми пласмасова чаша вода - ще взема това - прошепна тя и се усмихна.

- Благодаря ви – усмихнах и се слабо и тя взе пликчето, за да го хвърли.

Взех една глътка от водатаи въздъхнах от охлаждащите възпаленото ми гърло пръски и разсеяно потърках коремчето ми. Дръпнах надоле таблата пред мен и оставих чашата в държача преди да се върна назад в стола си, когато почуствах как самолетът се движи леко. Всъщност никога не съм харесвал самолетите- и ако трябва да съм честен ме плашът до смърт, но аз трябва да направя това, за добро е. Забих нокти в подлакътниците и прехапах устни, докато самолетът бавно се издигаше във възуха и започна да се движи по-бързо и по-бързо. Скоро усетих как металната птица внимателно излетя и ме накара да затворя очи и да дишам остро. Изведнъж усетих, че някой гали рамото ми и това ме накара да подскоча, когато стрелнах очи към непознатия видях къдрокосото момче, което седеше до мен. Той ми се усмихна с трапчинките си и продължи да ме гали.