It's complicated..

Новата ученичка.

Събуждам се, в стаята ми е тъмно понеже щорите още са спуснати, сънувах кошмар, че закъснявам за първия ми учебен ден...и ООО 8:30. Трябва да съм в училище в 8:45, а само пътят до даскало е 10минути.. мамка му, прекрасно, Никол, ще се издъниш още пърия ден, кошмарът се превърна в реалност. Няма да е първият ми път, в който закъснявам, но какво ще си помислят щом не се появя навреме?? Имам точно 5мин да се оправя..вече са 4...ПРЕКРАСНО.
Грабвам четката за зъби, измивам лицето си скоростно..грим...бб-крем, спирала..нямам време за повече. Ами какво ще облека? Нека са черните леко скъсани дънки с червеното боди и черното ми кожено яке с надпис "grl pwr" на гърба. Хъх, това беше най-бързото оправяне в историята на закъсняващите хора. Излзиам от стаята си..няма никой..майка ми най-вероятно е излезнала за сутрешния си крос, сестра ми е на училище, а баща ми...пие кафе с чичо и обсъждат снощния мач на Реал Мадрид. Грабвам някакво хлебче, за да хапна в движение и се запътвам към училище.

ТУК СЪМ. УСПЯХ. На време съм. Ами..сега не знам точно в кой клас съм разпределена..виждам една жена, отговорник по хигиената.
-Извинете, аз съм нова тук. Дали случайно знаете в кой клас трябва да съм, или поне къде са класните ръководители на 10тите класове?
-По коридора в дясно трябва да има някой.
-Ъм, благодаря бяхте много изчерпателна..(и тя не се беше наспала достатъчно май).
Завих по коридора в дясно и видях две жени- една по-ниска с черна коса и една по-едра с червена.
- Прощавайте, че ви прекъсвам, но случайно да знаете къде са ръководителите на 10тите класове?
-Мисля, че току що ги намери. -усмихна ми се едната дама.
-Суперско..така де, много добре. Аз съм нова тук и искам да знам в А или Б паралелка съм.
-Име?-попита по-едрата и не толкова мила на външен вид дама.
- Никол..Никол Морган.
-О, казаха ни за теб, ти си в моя клас. Можеш да отидеш при съучениците си, те са в следващата стая. -каза ми милата жена..
-Значи вие сте госпожа Менсън? Много ми е приятно, че ще съм с вас.
- И на мен..а това тук до мен е госпожата ти по физика- мис Дейкин.
-Приятно ми е, ще се виждаме в часовете по физика, аз толкова я обичам. (Моля, физика? Аз и физиката сме две коренно различни неща...ако ще животът ми да зависи от това не бих могла да реша и една задача по физика...ама нали трябва да съм любезна и да ме харесат..първото впечатление било най-важно ..бла-бла на майка ми глупостите.)
-Е, отивай при другите, аз идвам след минутка.-каза класната ми.

Запътих се към стаята, пред която имаше две момчета..не бяха мой тип, но аз определено бях техен..започнха да ми подсвиркват..
-Ало, я си ми свирнал още един път, я съм се върнала да ти счупя зъбките.
-Леко маце, не се прай, а и к'во прайш в моя клас?
-Тъпако, аз съм новата тук. За твое щастие и мое огромно нещастие ще сме в един клас, затова или си промени държанието или ще си имаме проблеми.
-Оо, тя можела и да хапее,тццц. Майк, но ми викат Double D между другото.
-Никол и изобщо не ми е приятно.

Боже, каква дупка..как попаднах тук..наще са виновни за всичко.
От стаята се носи страшен шум, всички си говорят, крещят, даже и се гонят, но когато кракът ми прекрачва прага на вратата всички млъкват и започват да ме зяпат. Да не би да ми има нещо? Да не би да не съм си размазала бб-крема и лицето и да е като маска..или спиралата ми се е разтекла?...пооглеждам се в един скрин ляво в мен..нищо ми няма..тогава защо ме запат така.

-Ъм, З-здравейте. What's poppin? Аз съм новата. Кажете нещо, да не е толкова awkward, please..
Никой не казва нищо. Чувам звук от токчета, приближаващи към мен, но не мога да видя добре кой е, защото първо съм късогледа и второ слънцето прониква е стаята и леко ме заслепява.

-Аз съм Маделайн, но всички ме знаят като Мадс. Нова си тук и не ме знаеш, но ще ти кажа, че аз командвам тук и ако си мислиш, че можеш да промениш това си в огромна грешка cha-cha. Ясно. Мерси.
-Мадс, остави момичето да диша..от вратата за краката, баси. - казва някакво момче и застава пред мен.
Побутвам го леко, защото е висок и ме закрива цялата, а аз няма да мълча пред тази надувка.
-Виж какво пиленце, можеш да нареждаш на всички тук какво да правят и да си тартор на класа, но си попаднала на грешната мацка, няма да ти се дам без бой. А сега айде ако обичаш да раздвижиш тези хубави краченца и да ми се махнеш от погледа.
Ха, дадох и да разбере, че с мен ташак не бива да си прави.
-Ще те науча аз. -изсъсква тя и отстъпва.
Взимам един стол и се качвам на него като казвам с леко повишен тон.
-Никол, за тези, които не знаят и ако още някой има да ми казва нещо да го направи сега или да си затваря устата.
..мълчание..
Слезнах от стола и седнах..
До края на 1вия уечбен ден не говорих с никого, просто си слушах музика, не бях в настроение за запознанства, не и след тази караница с Кралица Маделайн.
Имаше 30мин тържество, за да отпразнуват 1вия учебен ден, въпреки че не знам какво празнуват и си тръгнахме.
Беше кратък и изтощителен ден. Подготвях се за битка. Никой не казва на Никол Морган какво да прави..ще и покажа на тази надувка от къде изгрява слънцето.