It's complicated..

Second day, second chance.

6:30...КОЙ СТАВА ТОЛКОВА РАНО...оу, да, всички, които са на шибано дскло...мразех предишното си училище, и успях да намразя новото ми само за ден, имаме си нов рекорд дами и господа;)
С голяма мъка ставам от леглото...започва сутрешната си рутина- измиване на зъби, лице, оправяне на косата, обличане и хапване. Сега съм на нов хранителен режим и си нося навсякъде храната с мен, много е досадно, но няма как, трябва да поддържаме форма. Надявам сиви дънки с червена риза на каре на кръста и черен потник.
Трябваше да ходя пеша до училище, но навън вали като из ведро и затва си викам такси...заето...звъня на друг номер...бииип..заето..КАКВО ЩЕ ПРАВЯ..няма кой да ме закара. Наще спят, аз кола и книжка нямам..
Взимам чадъра и все пак тръгвам пеша.
Станах вир вода. Когато влезнах в училището новите ми Джорданки бяха целите мокри, аз бях подгизнала. Какъв прекрасен ден,а? И как очакват да съм мила и в настроение след като изглеждам така. За супер суетен човек като мен това е равно на..смърт.
Разбира се успях пак да закъснея, но днес ми е простено, защото...АМИ ВИЖТЕ ВРЕМЕТО НАВЪН.
Не знам какво имам първи час и затова отивам до разписанието на една колона. О, директорът...фак видя ме.
-Здравей, Никол. Свикна ли вече с училището? Как ти се струва класът?
-Хей, здравейте. Амии ъъ, супер е, прекрасно училище и класът е страшно хубав, вписам се И-Д-Е-А-Л-Н-О.—моля?? Не бях лъгала толкова през целия си живот.
-Радвам се, че ти допада. Хайде сега припкай в час.
Да припкам значи...dude в кой век си заседнал.
-Приятен ден, господин Кленовски.—дано е по-приятен от моя, защото като гледам моят ще е отново трагедия.
Така..първи час...ммм.. математика..308 кабинет. Това ще е на 3тия етаж..ето го.
-Добро утро, сори, че закъснях ама виждате какво е навън и да.
-Добро да е, влизай. Аз съм Луси Вивсън, госпожата ти по математика.
Много готина изглеждаше на външен вид, дано беше и с хубав характер, че и без туй много мразя математика..
Стаята беше пълна и познайте само до кого имаше място..ама разбира се..до надувката Маделайн.
-Ъъ извинявай, но се надявам искрено, че няма да седнеш до мен, мъгъл такъв.
-Ти извинявай ама както виждаш няма къде другаде..повярвай ми и аз не умирам от желание да стоя с теб, snow queen.
-Не мога да те трая още от първия ти ден.
-А що не дойдеш да ми го кажеш в лицето, а?
-Ей, ей, момичета, стига. Всички по местата. Никол сядай до Мадс и да не съм чула гък.
-Мъгъл.-изсъска пак Мади.
Жалко, беше много хубава, но с този характер..нямаше да стигне далеч.
В междучасието обикалях с Дан и още две момичета от класа ми-Алис и Джени. Мили момичета бяха..спадаха към зубър мафията, но след като нямах голям избор с кого да дружаа..по-добре с тях отколкото сама. А Дан...беше много сладък, ако не беше гей можеше и да стане нещо...е, поне сме сигурни, че ще е добър приятел.., а и ще има са кого да ходя на шопинг.
Отидохме до кафенето да си вземем по едно нормално кафе с мляко, за да се разсъним. На опашката зад мен се бе наредило едно момче от моя клас, с когото все още не се бях запознала.
Той ме сръчка леко и ми се усмихна.
-Андрю, Андрю Морис. Ти си новата. Приятно ми е. Защо дружиш с тези загубеняци? Ела с нас.
-Никол..Морган. И не са загубеняци, а са ми приятели.
-Добре, щом казваш, ще се видим в час по история.
-Окей..
Какъв смислен разговор.
След като си взех кафе отидох до шкафчето си, за да проверя дали случайно не съм си забравила там банданата..обожавам бандани..имам над 20 и всеки ден нося по една..я на главата, я на ръката.
Отворих шкафчето си. От него изпадна бележка. Някой я беше пъхнал през малкия отвор.
На бележката пишеше.
"МИСЛИШ СЕ ЗА МНОГО ОСТРОУМНА? ВНИМАВАЙ С КОГО СЕ ЗАНИМВАШ, ЗА ДА НЕ СИ ИЗПАТИШ" ...нямаше написано от кой е.
Но мисля, че се сещам..тази Маделайн ще има пръст в това, убедена съм.

Видях я да идва по коридора с нейната тумба от кухи лейки или Перхидролената мафия, както ги наричах, понеже всичките и приятелки бяха изрусени до такава степен, че вместо рус цветът на косите им беше бял..само Маделайн бе с естерсвено руса коса... и така...Бях бясна.
-Ей, за каква се мислиш, че да ме заплашваш? Ще си изпатиш ти ако не спреш да се заяждаш с мен. Нищо не съм ти направила, а ти ми вървиш на контра. Спри да теротизираш всички, безчувствено, високомено и разглезено момиче. -бях много разгневена, а попринцип съм спокоен човек.
-Моля? Чакай за какво ми говориш? Не разбирам. И не ми повишавай глас, гном малък.
-Не се прави на ударена, много добре знаеш за какво става въпрос. Виж, бележката, която си ми оставил. Сети ли се вече?
-Не съм ти оставяла нищо. Не бих си хабила от времето, за да се занимавам с теб, а и това дори не е моят почерк.
-Не ти вярвам. Няма кой друг да е. Ти се заяджаш с мен още откакто се запознахме.
-Тоест от вчера?
-Да. Все тая. Искам да говорим на саме, нека не правим сеири в училище.
-Добре, само аз и ти в Raven's caffee, ще ти пиша в колко.
-О, щяла да ми пише..на какво дължа тази чест..полъскана съм.
-Млъквай и заминавай.
Тамън да и отвърна и....Звънецът би. Всички отидохме по стаите. Към края на учебния ден получих съобщение от Маделайн.
"Не ходи в Raven's, всички знаят, че ще сме там и ще дойдат. Среща при разклона St.Patric  в 17:00,гледай да си там, няма да те чакам и минута след посоченото време, мъгъл."
Колко мило само.