3.

40 9 2
                                    

Седмицата вече беше към края си. Джимин днес не беше на работа, затова днес Сюлги реши да разгледа града. 

Разхождайки се, тя срещаше много познати хора, които всъщност нямаше идея кои са. Реши да седне в едно кафе наблизо, виждайки Джимин. 

-хей, тук свободно ли е?-Джимин не й обърна много внимание, защото четеше нещо. 

Тя седна и си поръча едно късо кафе, гледайки колко съсредоточен е. Той дори и не забеляза кой седна при него. 

След като си изпи кафето, тя си плати сметката и тръгна да си ходи.

-благодаря ти, Джимин.- той повдигна погледа си от книгата, която четеше и видя Сюбги изправена срещу него.

-о, боже! толкова много съжалявам, госпожице Канг.-той стана също.-нека ви разведа малко по града.

Разходката им продължи чак до вечерта. Сюлги се чувстваше добре в компанията му, а и той също. Предложи да я закара до тях, но тя отказа, според нея чистия въздух бе по-добър.

Късно вечерта, Джимин получи известие за нова покана за приятелство. Беше от нея, а усмивката на лицето му не слезна до другия ден. Той наистина се влюбваше.

Because Of You Where stories live. Discover now