2

90 14 0
                                    

- Ти пък кой си?

-А-аз съм Техюнг доведеният ти брат. Приятно ми е.

Подадох ръка напред за здрависване. Предполагах, че няма да приеме,но все пак реших да опитам.

-Юнги.

Той каза само името си и се качи по стълбите. Очаквах такова държание,но не ми беше приятно. Знаех че ще му е трудно. Натрапвам се в семейството ей така от нищото. Разбирам го, но се надявам да станем приятели до колкото е възможно.

На вечеря той дори не дойде. Юнджи каза че спял. Сигурно е бил уморен той и така изглеждаше.

Мама дойде да ме събуди сутринта,защото трябваше да уредим нещата в новото ми училище. Всички документи които щяха да са ми нужни. Да си купя униформа и други дрехи и да си взема учебниците.

Почти цял ден се размотавахме с мама насам натам. Щом се прибрахме видяхме,че Юнги се готви да излиза.

-Юнги! Вземи и Те с теб! Запознай го с приятелите си.

- Ама майко! Как така да го взема с мен.

-Юнги! Казах нещо. Взимаш Те и точка. Трябва да си намери приятели и да се сближите.

-Дооообрее. Тръгвай извънземно.

Що за прякор ми измисли. Знаех че съм грозен, но чак извънземно. Тръгнах след него като леко подтичваха,защото той ходеше много бързо.

-Виж сега. Искам да не ме излагаш пред Приятелите ми и най-вече пред Джимин разбра ли!

-Да разбрах.

Не след дълго бяхме в парка. Добре,че не беше далеч от вкъщи иначе нямаше да издържа тази тишина. По принцип аз говоря много ама мноооого.

Бяхме се запътили към една беседка на която имаше няколко момчета. До колкото преброих бяха 5.

Когато ги приближихме те се здрависаха с Юнги е поне четирима от тях. А с петия се целунаха. Предполагам това е гаджето му. Не мислех че е гей. Не че имам нещо против това.

Всичките ме гледаха странно. И на мен ми беше много неудобно.

-Хей Шуши кой е този.-попита гаджето на Юнги.

-Това е доведеният ми брат.

-МОЛЯ?!?

Всички бяха много изненадани.

-Хей как се казваш?

Попита ме един от тях. Нямах представа кой е, защото не ги познавах.

-Ким Техюнг! А вие?

- Аз съм Джин! Приятно ми е. - каза този който ме попита.
Той беше висок с кафява коса. Изглеждаше много мил.

- Аз съм Джимин.

Значи това е Джимин. Не трябва да излагам Юнги пред Джимин, защото са гаджета.

- Аз съм Намджун.

Той също беше висок, но беше с черна коса.

- Аз съм Хосок но ми викай Джей Хоуп или Хоби.

Остана едно момче което не се беше представило. То имаше много татуировки. Беше много красив,но явно беше бунтаря в групата,който не се сприятелява с нови хора.

-А ти как се казваш?- Осмелих се да попитам.

-Чонкук!

Седяхме там и те си говореха докато аз просто седях и ги слушах. Не знаех за какво си говорят,защото не познавах хората и нещата от разговора им.
Бях се замислил когато ме изкараха от мислите ми.

- На колко години си?-попита ме Джимин.

- На 16.

- Охооо дребосък.-Джин ми се зарадва и дойде да ми щипе бузите.

-Имаш ли нещо като хоби?-попита ме Хоби.

Чудех се дали да им кажа,но все щяха да узнаят. Поех си дълбоко въздух. И издишах бавно.

-Тренирам художествена гимнастика.

Мълчание. Всички замлъкнаха. Очаквах всеки момент да избухнат в смях.

-Ъм... Не очаквах това...Момчета?!?
Намджун беше много изненадан,но те всички бяха.

Чу се смях. Силен смях. Почувствах се много зле,особено след като разбрах от кого е...






Perfect man^/Vkook/^Место, где живут истории. Откройте их для себя