И ти разбиваш сърцето ми по мощно от бурно море в скали,
чувствайки се по - непотребен от водорасли на брега на морето,
изсъхващ бавно под парещото И сияещо слънце,
така самотен, мачкан отгоре от твоите нежни нозе.
Бивам оставян да се стопа и изчезна безследно.
Аз за тебе всичко давах, аз за тебе правех какво ли не,
но така и не заслужих твоята любов,
бях само един жалък жокей и нищо повече.
Ти, виждайки сълзите ми всяка нощ, от морето по – солени,
обръщаше ми гръб и заспиваше спокойно, а аз ридаех,
буден вечер, защото и най малката искрица,
тръпка от теб - беше изчезнала.
Аз чужд ти бях, вече непознат, досаден въпреки,
че впусках се в какви ли не приключения, твоята усмивка
на лицето ти да извая и пак смеха ти аз омайващ
да заслушам с интерес и пак аз във скута ти
да намеря утеха и заспя, гледайки те с възторг.
Оххх Боже, как мечтая си това всеки ден и всяка нощ,
всеки момент от моя живот, но уви без твоята любов ще си остана,
там долу на брега съхнещ, изчезващ бавно и не по - търсен.
-The Looming Shadow-
