Boss's son

Should I Run?!

Той нападна устните ми сякаш са негови. Сякаш му дължа всички тези целувки и той ще си ги вземе до последната.

Горещите му устни разпалваха желанието в мен. Тялото ми не можеше да му устои, но разумът ми все още надигаше глас в главата ми.

- Може и да съм слаба пред целувките ти... - шепнех аз, докато той оставяше влажни пътеки по врата ми, движейки устните си към ключиците ми... - Но няма да ти позволя.

Джънгкук спря и се усмихна.

- Няма да те принуждавам да спиш с мен.

За миг си отдъхнах, но той продължи:

- Ти сама ще го поискаш. - довърши той и ме бутна на леглото.

Копче по копче той разкопчаваше ризата ми. Поставих ръцете си върху неговите, молейки го с поглед да спре.

Той ме целуна отново и отново. С пътека от целувки стигна до ухото ми, захапа меката част, карайки ме да простена. След това облиза мястото, където зъбите му се бяха впили в плътта ми. Прошепна в ухото ми:

- Все още ли искаш да спра?

Естествено, че не. Исках никога да не спира. Но, ако му го кажех, нямаше връщане назад.

Докато бях загубена в мислите си, той се отърва от ризата ми. Любуваше се на новооткритата гледка. Прокара пръсти по плътта, която още не бе докосвал, карайки ме да настръхна и затворя очи. Сега устните му пълзяха надолу по корема ми. Езикът му танцуваше по кожата ми. Когато стигна върха на полата ми, той спря и ме погледна в очите.

- Една дума - да или не?

Сега, когато тялото ми го желаеше повече от всичко и в ума ми звучаха два различни гласа, трябваше да реша.

- Не. - прошепнах задъхано аз.

Джънгкук стана от мен и отиде в другата стая.

Преди да се върне аз вече бях навлякла ризата, закопчавайки наслуки копчетата по пътя към вратата.

Продължих към изхода почти тичайки. Вече бе късно и тъмно, и студено. И пак си забравих чантата.

***

Беше кофти нощ. Като за начало не можах да заспя. Легнах направо с дрехите. Голяма грешка, защото те бяха изпълнени с миризмата на парфюма му. Въртях се, продължавах да усещам устните му по себе си. Ставах няколко пъти, излизах на терасата, но вятърът, който минаваше през мен, ме караше да усещам допира от любопитните му пръсти, изучаващи всяка малка подробност от тялото ми. Като за капак, когато най-сетне успях да заспя за около час, сънувах случилото се, а на въпроса му отговорих с... "да".

Докато си пиех сутрешното кафе, се опитвах да залича спомените. С всяка една глътка от горещата напитка си повтарях: "забрави, забрави, забрави". Но продължавах да се връщам назад, подробно разглеждайки всеки един детайл, запечатан в съзнанието ми.

Наслаждавах се на последните си свободни минути, допивайки кафето. Върнах се в спалнята, където бях оставила истинската си униформа, която пристигна рано тази сутрин. Към нея имаше бележка:

Това ще ти трябва.
Jk

После забелязах още нещо към униформата - черните дантелени прашки. Явно не се бе отказал от идеята да ме види в тях. След това видях, че на гърба на бележката имаше послепис.

P. S.
Искам да ги облечеш, когато си готова да станеш моя. Нямам търпение да ги сваля от теб.
Jk💖

Ама, разбира се. Аз прогоних фантазиите, оформящи се около този послепис и се приготвих за работа.

Докато вървях към сградата, имах онова пробождащо предчувствие, че ще го срещна. Когато влязох във фоайето, го видях. Погледът му се разходи по тялото ми и загадъчна усмивка се настани върху устните му.

Трябва ли да бягам?

592 думи

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Гласувайте, коментирайте❣️
Обичкам вии😘😘😘