Есета в нов стил на писане

Тема II

„Изкуството е сцена, която размива всички различия или приносът на българските евреи в културата на страната"

Есе

Позволи ми да вкарам въображение в скучното ти ежедневие.Представи си огледало, което показва душата, а не външността. Заставаш пред него и не виждаш нищо. Как би се почувствал? Ще споделя какво ми бе на мен, когато се запознах с това усещане.

Скъпо дневниче,

Ровех си днес из интернет и намерих един литературен конкурс. Името му е „Алеф". Страхотно, нали? Миналата година написах супер есе по тази тема. Реших да участвам с вече готовото. Учителката го бе харесала, а по-важното е, че на и мен ми допадна много. Може даже да спечеля с него. Знае ли се?

Продължих с обявата на състезанието. Появи се проблем. Темата не бе тази, а беше за приноса на българските евреи за страната ни. Ужас! Нищо не знам по въпроса.

Като се замисля сега, името на конкурса е послание от организаторите. В превод от еврейски означава „учи се". Ще приема този съвет, но ще го превърна и в предизвикателство.

Дата: Не е от значение

Сега вън от личното ми пространство, моля!

Културата е храната, с което трябва да гостиш душата си, за да не бъде празна отвътре. Би ли дошъл на обяд с мен? Не приемам „не" за отговор.

В гостилницата

.Погледни менюто на стената. Ако не ти се чете, аз ще го направя за теб. Предястието е „Галерия". Основното се нарича „Библиотека". За десерт предлагат „Концерт".Написано е, че храната тук се приготвя със специална съставка - изкуство. Поръчвам за двама ни.

Отсега да те предупредя, че аз не съм част от мнозинството. Приготви се за революция, която ще обърне мислите ти с краката нагоре.

Изкуството не е просто картини, скулптори, книги, мелодии, занаяти или вид спорт. За мен то е будилникът на заспалите сетива, огънят за свещта на любопитството, ключът за крушката на изобретателността. Най-важната му характеристика е вероятно, че с него намекваш „Мир, а не война."

-Заповядайте! – рече келнерът. Донесе ни „Галерия". Да опитаме.

Преди време ми се отдаде възможността да посетя „Квадрат 500" в София и останах очарована. Там има не само картини, но и скулптори. Впечатление обаче ми направи как вътре нямаше творби единствено на български художници, както очаквах. Залите бяха карта на света, но имаше повече държави отколкото са на една истинска – Греди Асса, Иван Мърквичка, Николай Павлович и много други.