pygmalion.

ᴾᴬᴿᵀ ᵀᴴᴿᴱᴱ - ᴱᴺᴰ

——————————————
Песента горе ми служеше
за вдъхновение.
Препоръчвам да я слушате
докато четете частта.
——————————————

{ден по-късно}

Техьонг прокара ръкава на нощницата си по челото си, по което бяха избили капки студена пот. Отново бе сънувал кошмар. Този път обаче с Джимин. Разкривеното от тревога и объркване лице на по-малкия. Гримасата му, когато осъзна, че има нещо гнило. Нещо, за което той не бе информиран.

Техьонг тайно се презираше. Мразеше се, че не му бе казал. Мразеше се, че бе позволил на Пак да открие за състоянието му и то по толкова глупав начин. Мразеше се и за това, че заради грешките си можеше да изгуби приятеля, за който толкова бе мечтал, след като Господин Заек го бе напуснал най-безцеремонно.

Техьонг се изправи от леглото си, карайки пружините на матрака измъчено да изкърцат под тялото му. Отбеляза наум да го подмени, насочвайки се към банята. Взе си един горещ и доста дълъг душ. Утринта бе хладна, затова когато художникът напусна малкото помещение изпълнено с топли пари само по хавлия около кръста си потръпна.

Сивокосият подсуши тялото си, след което се облече. Изсуши и среса бъркотията от сиви кичури на главата си и се огледа. Телефонът му иззвъня от джоба на дънките му. Те го извади и погледна екрана. Беше Джимин.

Лека усмивка се изписа на лицето на художника, но почти веднага изгасна. "Как се очаква да го погледнеш в очите след като го излъга? Премълча от него. От най-добрия си приятел." , тихото гласче в главата му го накара да плъзне пръста си по червената слушалка, отхвърляйки обаждането. Не. Младежът нямаше смелостта да се изправи срещу Джимин още. Не още.

Точно щеше да прибере телефона обратно в джоба си, но мобилното устройство отново започна да вибрира в ръката му. Точно щеше да отхвърли отново повикването, мислейки си, че пак е Джимин, но щом видя  името, изписано на екрана, показалецът му се плъзна по зелената слушалка. Техьонх допря смартфона до ухото си, ровичкайки в чантата на рамото си, в опит да открие къде бе забутал ключовете си.

- Ало?

- Добър ден, господин Ким. Удобно ли е?

- Разбира се. Повече от удобно е. Какво има, докторе?