Deluxe

1.The Beginning

-Ще се местим? - повторих, за да съм сигурна дали бях чула правилно.

- Да, скъпа- отвърна майка ми с фалшива усмивка, по-фалшива и от перлите на Мая Роули от моя клас, за които твърдеше, че са истински но всички знаехме, че не са.

Мама и татко бяха седнали на кожения диван в огромната ни всекидневна, а аз сновях наляво надясно недоумяваща какво се случва.

- Но защо? - попитах баща си, който както винаги носеше костюм на Армани и златен ролекс на лявата си китка- Аз харесвам живота ни тук. Имам страхотни приятели, уча в най-доброто училище в Сиатъл, президент на класа съм, подготвям бала за дванайстокласниците и обичам сегашната ни къща.

- Знам, мила - отговори баща ми с доминиращия си тон и ме погледна тъжно. И точно тогава разбрах, че нещо не бе наред. Той никога не гледаше тъжно. Винаги беше усмихнат и ведър и точно затова хората го харесваха толкова.

В онзи момент мама сложи длан върху тази на татко и двамата преплетоха пръсти. Простичък жест, но толкова мил, че ми напомни колко влюбени бяха Пеги и Шон Олсън.

- Ти ли ще й кажеш или аз? - прошепна му мама явно без да осъзнава, че я чувах идеално. Извъртях очи, нетърпелива да ми кажат истината.

- Нека бъда аз, любов моя - той я погледна в очите и за сетен път им завидях. Остин-гаджето ми, никога не ме гледаше така. Честно казано понякога имах чувството, че той просто убиваше време с мен, когато не беше на терена с момчетата от футболния отбор. Но аз го обичах безусловно и нямах против да си затварям очите за някой неща. Като например колко бе вулгарен пред приятелите ни, или как често ме опипваше за задника пред възрастни непознати хора. Или как когато бяхме в стаята ми през нощта и започвах да говоря за мечтите ми да стана моден дизайнер, той играеше на телефона си и ме игнорираше сякаш това, което казвах нямаше никакво значение. И тогава се чувствах така сякаш аз нямах значение. Но както вече казах, просто си затварях очите.
Но при мама и татко никога не беше така. Двамата се обичаха толкова много, че никога не си причиняваха болка един друг.

- Дъще, нали знаеш, че пролетта бях в Китай за две седмици заради новия бизнес, който майка ти искаше да започне, а аз да инвестирам в него всичко.

Кимнах. Спомнях си, че през март и април той често остъстваше от вкъщи, но не се бях интересувала от това къде е, защото с Остин си имахме проблеми тогава и те заемаха цялото ми внимание.