Първият ден в новата гимназия мина покъртително ужасно! Но поне края беше добър защото с Франческа и Хуан не спирахме да се смеем след последния час. Вярно, за моя сметка, но все пак и аз бях ухилена до ушите.
- Значи следобяд у вас? - попита Фран понеже ги бях поканила у дома.
- Само четиримата ли ще сме? - попита Хуан и съвсем ме обърка.
- Четиримата? - попитах и го погледнах със свъсени вежди.
Вървяхме по коридора наред с другите ученици, но Хуан се извисяваше над всички тях. Вече бе гигант, а бе само на седемнадесет. Не си представях какъв щеше да е след три години. Или колко голям беше..Уоу, уоу, уоу.
Кимбърлий, мръсница такава! Я се стегни!
Тръснах глава и се опитах да си придам нормален вид.
- Да! - отговори той съвсем сериозно - Аз, ти, Фран и носът ти, който в момента е колкото баскетболната ми топка. -
Фран се разкикоти, Хуан се разсмя и ме погледна толкова мило, че нямаше как и аз да не се разсмея.- Идиот - казах ухилена до ушите и го ударих леко по рамото точно когато излизахме от сградата. И когато физиономията на Хуан се промени напълно и от усмихнат хубавец се превърна в яростен хубавец нямаше как да не проследя погледа му.
Насред училищния паркинг, около всичките мотори и стари модели коли се намираше лъскавия Мерседес на Остин. А той самият стоеше до него и се оглеждаше така сякаш беше попаднал в Ада.
- Мамка му - казах под носа си и помолих Хуан и Франческа да ме почакат пред изхода.
Поех си дълбоко въздух и тръгнах към Остин. Когато стигнах до него докарах най-добрата си фалшива усмивка и го поздравих:- Хей.
- Мили Боже, какво ти се е случило? - попита отглеждайки лепенката на носа ми.
Облизах устни и преминах засрамено няколко пъти.
- Сбих се.
- Защо, по дяволите?
- Просто се случи - казах и реших, че ще е по-добре да не говорим на място като това- Остин, за какво си дошъл? - попитах изнервено.
Очаквах някакъв отговор на въпроса си, но вместо това Остин направи нещо съвсем неочаквано.
Той се наведе към мен, сложи едната си длан на бузата ми и ме целуна толкова страстно, че се почувствах напълно разголена. Но когато сложи другата си длан на задника ми, съвсем онемях.
И се почувствах раздвоена. Част от мен искаше да продължи да се целува с това страхотно момче. Но друга част се почувства засрамена понеже той се държеше с мен като с уличница.
И именно тази част надделя.
Затова се отдръпнах и скръстих ръце пред себе си.
YOU ARE READING
Deluxe
RomanceКимбърлий има три правила: "Винаги бъди дама без значение кой стои срещу теб." "Никога не се качвай в колата на непознат." и "Никога, ама при никакви обстоятелства не носи Гучи от минал сезон." Когато имаш всичко думата "невъзможно" не е вариант. Ум...